Под дъното

Ако доскоро обществото ни осъждаше фалшивите сигнали към Спешна помощ и пожарната, тези дни станахме свидетели на гавра дори със... смъртта. В ден, в който Симитли и България скърбят за загиналите миньори, на тел. 112 идва "сигнал" за още загинали. Какво ли е провокирало този човек да стори нещо толкова зловещо? 
Зловещо е дъното, до което стигат ценностите ни. Те все повече се отдалечават и от ценностите на предците ни, и от ценностите на съвременна Европа, и от ценностите на цивилизоваността изобщо. Иначе няма обяснение на факта, че един работодател си позволява да праща на сигурна смърт работниците си в рудник, в който работата е забранена! Прилича на онези уроци по история, които учехме в V клас, за начина на живот в робовладелското общество, или на романите отпреди Гражданската война в Америка...
В същото време нуждата докарва голяма част от българите до положение, в което предпочитат да имат работа за 300-500 лева месечно, но не и да търсят правото си на прилични условия на труд. И са склонни да работят в "рудника на смъртта", за да изхранват семействата си. Склонни са дори да се нахвърлят върху един министър, за когото смъртта на работното място заради лоши условия на труд не е алтернатива на безработицата! Изход със сигурност има. Но той със сигурност не е в отвличане на вниманието на нацията с протести, които превръщат най-сериозните й проблеми в бирен фест по бикини. Колко още можем да копаме надолу под дъното?