Почти щастие

Кажи ми дали си щастлив и ще ти кажа кой си. След оповестените резултати от проучване за индекса на щастието в България именно така може да се перифразира известната поговорка за приятелите. И ако отговорът е положителен, значи имате добро образование или още учите, предприемач сте, мениджър, експерт (каквото и да означава това), доходите ви са над 1500 лв. или се радвате на четиричленно семейство. Отрицателната реакция на питането разкрива, че влизате в групата на най-нещастните, тоест може да сте работник, пенсионер, безработен, самотен или пък част от многобройна фамилия, живеете в малък град, получавате под 500 лв., а също така съществува голяма вероятност да сте от ромски произход.

Не се припознахте в нито една от групите? Тогава сигурно сте сред онези 45%, които не успяват да постигнат категоричност и твърдят, че са почти щастливи - тоест близо са, ама все нещо не им достига за пълното доволство.

Всъщност, именно това усещане за "почти" явно е определящо за сегашното положение на българина: може да ликува, че са отворили сладкарница в квартала, ама страда, защото няма пари да си купи парче торта с мизерната си пенсия. От друга страна, има вероятност детето му да се върне от гурбет и да го почерпи, та го крепи надеждата за ненапълно изгубения шанс все пак да похапне сладко.

Невъзможно е обаче подобно щастие. Очакването някой да ни го осигури е безсмислено и не води доникъде. Най-напред трябва да поискаме да бъдем щастливи. Да започнем да мечтаем не само ние и семействата ни да сме здрави и да имаме работа, но и да си осигурим достъп до култура и изкуство. Да можем да си позволим да пътешестваме, за да стигнем например някой ден до Бутан, където дори е създадено Министерство на щастието, и със сигурност никой не се сеща да определя устойчивия прогрес на обществото с думата "почти".