Почит към заслужаващите

Едва ли Стоянка Мутафова щеше да забележи, ако не бях написал тези похвални редове по случай широкото и заслужено отпразнуване на деветдесетия й рожден ден. Всички електронни медии (на живо и с чудесни архивни записи) и всички периодични издания подобаващо го отбелязаха, но най-важно според мен е още нещо - тя показа на зрителите, че продължава да е "госпожа стихийно бедствие" на сцената с участието си в едноименната пиеса и ни зарадва с информацията за предстоящо свое участие в нова постановка.
Не вярвам на някого да му е минало през ума, че голямата актриса не заслужава оказаното й от обществото внимание - тя сама си го е спечелила - с талант и очарование, професионализъм и трудолюбие, както и с умението си да бъде приятел на познати и непознати. Иска ми се с две изречения да се присъединя към многото й почитатели и да й благодаря за радостта и смеха, с които ни е дарила.
И още два повода имам. Единият е, че заедно с Невена Коканова, Георги Парцалев, моята състудентка Татяна Лолова и моя съученик и състудент Никола Анастасов игра в комедията ми "Щръклица". Не пиша как е играла, защото при нея празно няма. Вторият повод е човещината и умението да бъде приятел извън сцената. В момента си спомням дребни, но показателни случаи. Веднъж например упрекваше наша обща приятелка, че отишла без нея в някакъв магазин да си купи нещо сама. "Няма да ходиш без мен! - караше й се Стояна. - На мен ми дават най-хубавото". В Созопол пък се беше запознала с тамошни овчари и ни водеше при тях да опитаме истинско мляко и сирене. Наистина дребни случаи, но те допълват с щрихите си големия й портрет.
И друго ми дойде на ум, като я гледах в сегашни и предишни кадри по телевизията. Много неща е изиграла, но не ни омръзва да ги гледаме, ако ги показват. Напротив - радваме им се. И веднага се обажда критикарят в мен: ...ако ги показват вместо постоянните си "клиенти", момченца и момиченца, изпели по две песни (и, разбира се, заснели ги на клипове) или седнали да пишат роман, ама са още в началото. А когато не намерят такива бъдещи "гении", водещите интервюират колегите си, други водещи. И с това запълват екранното време, вместо по-често да показват Стояна и други истински артисти, художници, писатели, композитори...
Съмнявам се, че дори пишещите (и то често нелошо) млади хора (да не говорим за духовно осакатените техни връстници!) познават наши големи поети като Иван Пейчев или Веселин Ханчев например. Не, имената им буренясват в забрава. Случайно ми хрумват точно те. А да сте виждали по телевизията медоносни пчелици като продължаващите все още да живеят и да ни радват с куплетите си (оригинални и преводни) Първан Стефанов или Найден Вълчев? Пак случайно се сещам за тях. А макар и пренебрегнати от явно тачещото други "идеали" наше общество, те и творбите им съществуват.
Вестниците имат едни полезни рубрички, от които разбираме кой има днес рожден ден. Тях обикновено ги чета, но имам и забележки по списването им. Пред мен са случайно взети изрезки от разни вестници. В една от тях четем: Цветана Манева, актриса, Димитър Бербатов, футболист, 31 г. и по-надолу: Петър Попангелов, многократен републикански шампион по ски, 53 г., проф. Юлиан Вучков, есеист, публицист, историк и критик, 76 г. С написаното за Манева и Бербатов съм съгласен. Многото думи при Попангелов и Вучков обаче са излишни. Би било достатъчно по едно определение - скиор и писател (или публицист). А за популярни лица като Юлиан дори и определението е излишно, достатъчно е името. Излишно е и добавеното на Хайгашот Агасян музикант към композитор. Само едното върши работа, както и за проф. Жени Захариева, че освен пианистка е композитор и музикален педагог. За Хайго е по-важно, че е композитор, а за Жени Захариева - че е пианистка. По-добре повече да се пише за кръглите юбилеи на рождениците, но за това е добре вестниците да отделят цяла страница. Не е необходимо според мен да се споменават и разните бивши депутати (познати само на майка си и на леля си), освен ако са достатъчно известни с професиите си преди да влезнат в парламента. Това бивш депутат и дори бивш министър ми напомня (без директна аналогия) остроумния парадокс "бивш негър".