Почетоха Божко Шойков с концерт и изложба

Живко Азманов

Впечатляващо културно събитие се състоя неотдавна в Плевен. Беше отбелязана 85-годишнината от рождението на най-дългогодишния (1961-1995) директор на Националното училище по изкуства "Панайот Пипков" в града Божко Шойков (1933-1998). Със своята многостранна професионална и обществена дейност той се утвърди като един от най-добрите ръководители в българската музикално-образователна система, който има най-големия принос за утвърждаване на творческия авторитет на ръководената от него институция. Неслучайно използвам определението институция, а не училище, защото създадените в нея висококвалифицирани кадри задоволяват не само Северозападна България, а и са търсени в цялата страна.

Честването имаше три опорни точки:

Първата беше присъствието в Плевен на живеещата във Франция дъщеря на Божко Шойков - Венцеслава, която беше главният инициатор и организатор на това събитие с висока морална стойност. Понеже Венцеслава е отлична цигуларка, тя взе участие и в концертната програма и инвестира значителни средства. Това доказва, че не само е добър негов наследник, а и човек с високо българско гражданско съзнание, независимо че живее във Франция! Още повече, че със сина си Габриел вече са регистрирали създаването на фондация "Божко Шойков", с която да осъществяват различни благотворителни дейности, понеже "който не е забравен след смъртта му, той е безсмъртен" (Лао Дзъ).

Втората опорна точка беше художественият продукт, създаден от участващите ученици, под ръководството на техните преподаватели. Във всяка от проявите им личеше вещата ръка на училищното ръководство, оглавявано от директорката Жечка Димитрова. Многобройната и многолика публика не без основание усети наличието на най-важната предпоставка за успех в педагогическата работа - изграждането на екип от единомишленици, работещи за една кауза: високата професионална подготвеност на учащите.

Третата опорна точка беше присъствието на официалния гост проф. Емил Янев - човека, който инициира през 1960 г. създаването в Плевен на музикално училище; препоръчва Божко Шойков за негов директор; помага за комплектуването на преподавателския екип с отлично подготвени млади музиканти и сам участва активно в учебно-възпитателния процес в първите години на училището.

Приповдигнатият тон на досегашното изложение не пречи да се посочат и три негативни показатели, които съпровождаха това събитие.

Първият беше отсъствието на официален представител от Министерството на културата - факт, който не подлежи на коментар!

Вторият беше отсъствието на кмета (или представител на общината) на град Плевен и директора на филхармонията. От това те не получиха възможност непосредствено да се уверят във високите артистични постижения, демонстрирани от участниците в концертната програма, които представляват истинско "златно съкровище" за формиране на емоционално-естетическата култура на гражданството и учащите.

Третият беше традиционно проявяваната незаинтересованост от средствата за масова информация. Вярно е, че това впечатляващо събитие не беше шоу, но те би трябвало да утвърждават в публичното пространство, че моралните аспекти на всяко обществено явление са много по-важни - както за отделния човек, така и за цялото общество. В този случай не става дума за случайна фигура, а за човек, системно доказвал своя реален и осезаем принос за развитието на българската култура. Защото всичко значимо на този свят представлява надграждане върху създаденото от предшествениците.

Дали те някога ще проумеят, че без духовност, човекът се роботизира!..