Победното сражение при Булаир подготвя одринския триумф

Дълги години самоковци отбелязват като свой празник 26 януари. Защото на този ден се чества дислоцираният тук през 1904 г. 22-ри пехотен Тракийски полк след преместването му от Пазарджик. На 23.IХ.1912 г. заминаването на полка за участие в Балканската война се превръща в най-тържественото и най-трогателното събитие. Изпращат войниците, сякаш отиват не на смърт, а на сватба!
За свой боен празник 26 януари избират още и 7-и артилерийски полк, също дислоциран в Самоков, както и 13-и пехотен Рилски полк, дислоциран в Кюстендил. Защо?


Те всички са от новосформираната в началото на 1904 г. 7-а пехотна Рилска дивизия, все в подготовка за Балканската война. До края на октомври 1912 г. дивизията на ген. Георги Тодоров е в района около Солун, Серес и Кукуш, след което много разумно с гръцки кораби до средата на ноември е прехвърлена по море в района на Дедеагач (дн. Александруполис).

Първият бой от втория етап на войната

Че Одрин е номер едно, спор няма. Съвсем пряко обаче той е обусловен от Булаир. Успешните бойни действия в Източна Тракия през първия период на войната завършват с фаталната Чаталджа в началото на ноември и последвалото пленяване на Явер паша от Македоно-одринското опълчение начело с ген. Никола Генев. И се стига до постигането на 20 ноември 1912 г. на примирието, искано от турците. То е за два месеца и има за цел сключването на мир. Но е използвано за подготовката на бъдещите бойни действия. По време на примирието, на 11, 12 и 13 декември, е подготвен и приет от специална комисия окончателният план за атаката на Одрин.
И другото особено важно. Примирието е използвано и за сформирането на новата Четвърта армия под командването на ген. Стилиян Ковачев. В състава й са 2-ра и 7-а пехотни дивизии, както и Македоно-одринското опълчение, сборна бригада и кавалерийската дивизия. А задачата - разузнато е, че мир няма да има, а Турция планира масирано настъпление на Галиполското направление, като стоварва в Шаркьой десант. Турското командване иска да подкрепи войските си при Чаталджа, да разкъса обсадата на Одрин и да си върне отстъпеното.
А ето го сега и жребият на тракийци и рилци. Отбраната на Булаирската позиция и спирането и разбиването на фанатизираните доброволчески табори, клели се да победят или да умрат, е поверена на 7-а пехотна дивизия. И става така, че двата чудесни воденични камъка - ген. Георги Тодоров и ген. Стилиян Ковачев, няма как да не смелят превъзходно брашно - изключително ценна първа победа.

Най-дългият ден за оцелелите и последен за загиналите

 Това е 26 януари 1913-а, точно преди 100 години. На десния, северния фланг, са рилци, на левия, по-големия и по-труден, обстрелван с артилерия и откъм морето - тракийци. Поддържа ги 7-и скорострелен артилерийски полк. Позицията за отбрана е заета заблаговременно, според изискванията на уставите и възможностите на местността. Така да се каже, класически случай на отбрана. Затуй Булаирският бой някъде се нарича българското Бородино, Ватерло и... връх в боевете на 7-а пехотна дивизия от участието й във войната.
 Турците тръгват в настъпление още в 6 часа сутринта, до разсъмване има поне час и половина. Набезите им са насочени главно срещу левия фланг на българите. Тук командирът на 2-ра дружина и бъдещ командир на 22-ри полк, подполк. Сапунов, за да заблуди и отвлече силите на противника, заповядва на 7-а рота, заедно с 12-а, да проведат открита атака. Особен героизъм проявява командирът на 7-а рота поручик Тановски, ранен впоследствие най-жестоко в челюстта. В двата крака е ранен и последният офицер от ротата - поручик Веселинов. Но контраатаката постига целта си.
Пред 13-и пехотен полк пръв посреща противника командирът на предното охранение поручик Тавалички. Върху взвода му се изсипва огънят на турска батарея. Час след началото на боя положението на охранението става критично. Тогава командирът на 11-а рота поручик Любен Каранов, без да има заповед, вдига два взвода и се притичва на помощ. И заедно удържат включилите се в атаката още два табора в продължение на три часа. И се изтеглят на основната отбранителна позиция организирано, без паника.
Около обяд положението пред 22-ри полк става критично. Поради падналата мъгла огънят на нашата артилерия е неефективен. Но тази мъгла в известна степен и подпомага българите. Атаките на турците временно затихват. Сетне се изяснява, че те са се заблудили, решили са, че основната позиция на българите вече е в техни ръце. Съдбовна грешка, използвана от българите за контраатака.

Подофицер от с. Широки дол пленява турското знаме

Тежък и дълъг е този зимен и безснежен 26 януари 1913 г. Следобeд обстановката се влошава дотолкова, че на помощ идва Македоно-одринското опълчение, възпрепятствало досега десанта при Шаркьой. И независимо от недостатъчните сили, след обяд 22-ри полк преминава в контраатака. Контраатакува и 13-и полк. По-късно се коментира, че това контранастъпление е повече по интуиция, а не по анализ. Но боят е като мълния. И е важното да уловиш мига. А командирът на 1-ва бригада от 7-а пехотна дивизия, самоковецът полк. Митов, улавя точно този миг.
Късно вечерта, отново по тъмно, след продължили дванадесет часа боеве, Мюртебната и 27-а низамска дивизии са върнати там, откъдето рано сутринта са тръгнали. Само че със 6000 по-малко! Толкова са убитите - 4 хиляди пред 22-ри полк и 2 хиляди пред 13-и полк. Общите загуби на българите са трима офицери от 22-ри полк и 118 войници, ранените са общо 6 офицери и 483 войници. Това са обаче загубите на бойното поле. Избитите мирни жители за това, че подкрепят и допускат българите в Шаркьой, са стотици.
Така с героизма си бойците от 7-а пехотна дивизия разбиват Галиполийския армейски корпус на Фети бей, любимеца на младотурците. Главният удар в направление Булаир - Ексемил и Фети бей са надеждата за втория период на войната след примирието. Но е осуетен. А в специализираната литература боят при Булаир се сочи като пример на блестящо организирана отбрана. А 26 януари се превръща във връх за българското военно изкуство.
Че в боевете при Булаир е пленено турско бойно знаме, е известно още при самите боеве. Но подробностите се изясняват по-късно. Прави се дознание, разпитват се свидетелите и участниците. Накрая е известено, че в схватките "на нож" знамето на турската бойна част е пленено от подофицера от 22-ри полк Димитър Терзийски от близкото до Самоков село Широки дол. И на 2 ноември 1914 г. то е върнато там, където му е мястото - в Самоков.

 Читалището "Отец Паисий" - паметник на булаирци

На полковник Сава Савов, командир на 22-ри полк, е идеята за "Фонд Калиманица", за подпомагане на сираците от войните и въздигане на паметник на чиновете от полка, оставили костите си по бойните полета на Тракия и Македония. Най-напред се включват благородно всички от полка. Но в началото на септември 1913 г. полк. Савов е повишен в длъжност командир на бригада и напуска полка. А като израз на огромната любов на самоковци към всички войни в гарнизона делото на полк. Савов е възприето от града и околните селища. Празникът на полка - 26 януари, е тържествено отбелязан за пръв път през 1914 г. Тук идват ген. Георги Тодоров, полк. Савов, много от запасните и хора от околността. След панихидата и молебена, отслужени в казармата в присъствието на многохиляден народ, частите минават в церемониален марш. Такова величествено тържество дотогава Самоков не е виждал.
В Кюстендилско официалните власти също не забравят и не изоставят своите бойци. Децата на воювалите при Булаир получават за това удостоверение и не плащат такси при записване в гимназията. А за ознаменуване на победата в Кюстендил и сега има улица "Булаир". В не един боен марш се натъртва на името Булаир. Стихотворение "Булаир" написва и народният поет Иван Вазов. "Булаирският марш" по текст на поручик Найден Андреев, командир на картечна рота в 22-ри полк в Самоков, написан на самото бойно поле, личен приятел на Димчо Дебелянов, също командир на рота в същия полк, става марш на 7-а пехотна дивизия.
Връх на признателността и почитта към загиналите обаче е читалището-паметник "Отец Паисий" в центъра на Самоков. Върху 40 мраморни плочи са изписани имената на 1019 души от града и околните селища, загинали във войните.
Поклон доземи, герои, от всички нас!


Ново име в историята световна
наший меч записа най-подир,
нова слава в славата гръмовна:
           Булаир!

Нов разгром на орди азиатски,
нов триумф пред смаяния мир!
Напън дивен на героя лозенградски:
            Булаир!

(Из стихотворението на Иван Вазов "Булаир", януари 1913 г.)


Генерал Тодоров и полковниците Савов и Митов на Булаирската позиция, картина от Димитър Гюдженов

Домът-паметник "Отец Паисий" в Самоков с имената на булаирци, изписани на мраморни плочи от всички страни на сградата

Пътят на 22-ри Тракийски полк до Булаир