По-стари от динозаврите, или безсмъртните медузи

Думата "медуза" (Мedusae или Medusozoa) звучи почти еднакво на 16 езика - гръцки, фински, португалски, румънски, иврит, сръбски, хърватски, испански, френски, италиански, унгарски, полски, чешки, словашки, руски и български. Противно на всеобщото схващане, това същество, принадлежащо към подтип безгръбначни животни, тип мешести, обитаващо морета и океани по цял свят, няма нищо общо с рибите. Някои учени смятат, че е по-добре да се използва терминът "морско желе", който е доста разпространен най-вече в американските обществени аквариуми, където може да сe видят и много необичайни медузи.

Твърди се, че те са се появили преди близо 650-700 млн. години, което означава, че са по-възрастни от динозаврите и акулите. Срещат се във всички океани - от повърхността до внушителни дълбочини. Някои видове обитават и язовири с немного солена и дори сладка вода. Плуват и в абсолютна самота, и по двойки-тройки, и на групички, и дори на рояци, както наричат експертите големите струпвания на медузи.
Тези същества нямат дихателна система, тъй като кожата им е достатъчно тънка, за да поема необходимия за живота кислород направо от водата. Живеят без очи и сърце. На медузите им липсват също така мозъчна и централна нервна система. Мрежата от нерви при тях е свободна и е разположена направо в епидермата. Което им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, каквито са светлината и различните миризми.

Медузите са съставени от вода - 95%, 3-4% сол и 1-2% белтък. По-голяма част от теглото им е в така наречения чадър, който представлява субстанция, наистина доста наподобяваща желе, а научният му термин е Мesoglea. Той е обкръжен от два слоя клетки. Пихтиестото вещество между ектодермата и ендодермата е много дебело. Тялото им, общо взето, прилича на диск, по ръба на който са разположени пипалата. Устата на медузата се намира от вътрешната страна на чадърчето, по ръба на което има тънки и къси пипалца със сетивна функция. С тях тези същества улавят жертвите си. Другата част от тялото на медузата - долната, е известна с името камбана или махало.

Смята се, че са сред първите многоклетъчни животни. Медузите се придвижват, като изпълват стомашната си празнина с вода и я изхвърлят, периодично свивайки и отпускайки тялото си, което рязко отскача в противоположната посока. Този начин на движение се нарича реактивен. Учените установили, че някои медузи свиват коремчето си по 100-140 пъти в минута. Хранят се с малки риби, рапани или зоопланктон, които улавят с пипалата си.
Медузите трябва да се избягват в морето, защото изпускат отрова, която дразни кожата. Кубовидната е много опасна, защото поразява нервната система и кръвните клетки. Отровата й е една от най-смъртоносните - досега от нейните "докосвания" са загинали близо 6000 души. Смята се, че убива годишно повече хора от което и да било морско същество. Всяко от пипалата на кубовидната медуза съдържа около 500 000 жлези и прилича на харпун с игли в краищата. Именно те инжектират отровата в жертвата. Наричат още страшилището медуза-оса. Ужилването й е способно да убие човек за 3 минути, а тя плува със завидната скорост от 2 метра в секунда. Популацията на тези медузи бързо се разраства и до ден-днешен продължават да се откриват все повече и повече нови видове. За да създадат потомство, мъжките и женските медузи изпускат семената и яйцата направо във водата, където се случва и самото оплождане. Образувалите се ларви се закрепват на морското дъно или се захващат за камъни, растения и раковини. По-късно ларвите се превръщат в полипи, от които след време и пораства малката медузка.
Според последни данни най-голямото морско желе в света тежи 381 кг. Някои видове достигат размери до 3 метра в диаметър, а пипалата по чадърчето й са 20-сантиметрови. Лъвската грива е сред най-известните големи медузи в света. У един от екземплярите е регистрирано тяло (камбана) с диаметър 2,3 метра, а дължината на пипалата е 36,5 метра! Това същество било изхвърлено на брега в залива Масачузетс през 1870 г.
Съществуват биолуминесцентни медузи, които живеят на много голяма дълбочина (до няколко километра). Те излъчват светлина, която им помага да ловуват, защото привлича плячката им. Обитават най-различни дълбочини - до 10 000 м, често се срещат и на абсолютно плитки места, на самия бряг.
На Скалистите острови, разположени в Тихия океан, се намира популярното сред гмуркачите Езеро на медузите. В него живеят около 2 млн. същества от този вид. При това - в пространство с размери едва 460 на 160 метра. Такова голямо количество пихтиеста маса се дължи на пълното отсъствие на естествени врагове на морското желе. Средно на 1 кубически метър вода се падат по две медузи.
Жизненият цикъл на тези създания може схематично да бъде представен така: те се раждат като полипи, после преминават в медузоиден стадий, после възрастните, обикновено след размножаването, загиват. Но сред медузите съществува и уникален вид, наречен Turritopsis nutricula. Представителите му имат способността да обръщат жизнения си цикъл и да започват всичко отначало, като след смъртта отново се превръщат в полипи, за да израснат до медуза. Кръговратът на безсмъртието...


Легендарната Горгона

Името си тези свръхестествени създания са получили заради приликата с подвижните коси-змии на легендарната Медуза Горгона от гръцката митология. Крилатата жена-чудовище е една от трите сестри, дъщери на морското божество Форкис и неговата сестра Кето. Горгоните обитавали океана, редом с хесперидите, а погледът на ужасяващите същества превръщал всичко живо в камък.
Първоначално сестрите били прекрасни девойки, но Атина завидяла на хубостта им и по нейна идея те били изпратени на запад. Там постепенно започнали да се променят - пораснали им златни криле, ръцете им станали медни, а в косите им се появили змии. Но и това не задоволило завистливата Атина. Тя намислила нещо наистина жестоко - да убие Медуза, единствената смъртна сред горгоните. За целта избрала Персей, който с помощта на боговете успешно се справил със задачата...
Според една от хипотезите на учените горгоните са враждебни олицетворения на стихиите на водата и въздуха, както и на духовете на бурите и студените зими, които периодично посещавали северната част на Древна Гърция. Трябва да се отбележи, че Медуза и сестрите й Стено и Евриала приличали на дракони със своите криле, остри зъби и нокти, както и с многобройните люспи по тялото им. Всичко това сочи, че горгоните може да са далечни роднини на такива персонажи от други легенди и митове - лами и змейове.
Според друга версия тези същества са въплъщение на опасности, идващи от далечния и неизвестен Запад, като целта е да бъдат сплашени всички обитатели на източните пространства, граничещи със Средиземно море.


Деликатес и лек срещу стреса

- Благодарение на странните си форми, размери, разцветки и необичайни свойства медузите често биват използвани в медицината. От морското желе се правят диуретици и лаксативи. А от отровата, съдържаща се в пипалата на медузите, се изработват лекарства за някои белодробни болести и за нормализиране на кръвното налягане.
- Когато гените на тези пихтиести същества били присадени на мишки, биолозите започнали да наблюдават непознати по-рано на науката процеси. Един от най-странните е фактът, че гризачите се сдобили със зелено окосмяване.
- Не по-малко любопитно е, че в САЩ и в Япония тези пихтиести същества биват специално развъждани за огромни аквариуми. Смята се, че медузите помагат в борбата срещу стреса. Техните бавни елегантни движения действат успокояващо на хората. Специалистите обаче твърдят, че отглеждането на медузи изисква доста грижи и струва много скъпо.
- Определени видове от тези същества се ловят край бреговете на Китай, за да бъдат... изядени. Премахват пипалата им, а телата се накисват в специална марината. Така медузите се превръщат в полупрозрачна пихтия, приличаща на нежен фин хрущял. В този вид те се доставят в Страната на изгряващото слънце, където щателно ги подбират по размер, цвят и качество. В квалитетни японски ресторанти е много популярна следната салата: маринованата пихтия от медуза се нарязва на тънки лентички, широки около 3-4 мм, които се смесват със задушени зеленчуци, копър, магданоз, подправки и всичко това се полива със сос. Бон апети!