По следите на една забравена, но величава битка

Иван Велчев

Дълги години ние знаехме, че в Руско-турската война Плевен е паднал след Шипченската епопея. Само че битката на Шипка е в периода 9-14 август 1877 година, а Осман паша предава Плевен чак на 28 ноември. Какво още се е случило през това време, което принуждава Осман паша на тази крайна стъпка, която е предрешила и края на войната?
След като изгубил битката при Шипка и възможността по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, на 2 ноември 1877 г. Сюлейман паша  потърсил други възможности да окаже помощ на обсадените турски войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се озове в гръб на руските войски.
Голямото настъпление на войските на Сюлейман паша започва на 22 ноември. Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край, той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов (племенник на писателя Михаил Лермонтов) - първия освободител на град Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини.

За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция, русите не удържали натиска на многобройните турски орди, в помощ на които били пратени и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди. Сюлейман паша действа с главните си сили – 31 табора, 39 оръдия и 19 000 войници срещу Елена от изток, а от юг 6 табора при Твърдишкия проход нанасят удар по десния фланг на руската позиция.
Силите на Еленския руски отряд под командването на ген.-майор Павел Домбровски от 5000 души и 28 оръдия са разположени в три участъка - главните сили заемат полосата източно от Елена в три успоредни линии по направление махала Чомаковци - село Разпоповци. Втората група прикрива проходите Железни врата и Твърдица, а при махала Йовковци е изградена резервна позиция. Към 10 часа руските части се оттеглят на последната отбранителна линия. Те контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на подкрепления не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15 часа османците обхващат главната руска позиция и наближават Елена. Половин час по-късно ген. Домбровски нарежда изтегляне към манастира „Свети Никола“, като с войските тръгва и българското население.
Турското настъпление е спряно от 26-а пехотна дивизия на ген.-лейтенант Делингхаузен на резервната позиция при махала Йовковци. Руските загуби са 11 изоставени оръдия и 1862 убити и ранени. На 23 ноември руският щаб се установява в капиновския манастир „Свети Никола“, а намиращият се в Златарица 42-ри пехотен якутски полк се оттегля към село Капиново в резерв на Йовковската позиция. На 24 ноември 1877, под общото командване на ген. Малахов, Пермският, Якутският и 13 хусарски Нарвски полк с численост 5000 войници атакуват 12 000-ен отряд на противника при Миндя и Златарица и към 18 часа османците са прогонени, а фронтът е заздравен. Изрично искам да отбележа, че начело на 13-и хусарски Нарвски полк е не кой да е, а генерал Александър Александрович Пушкин – син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин.         
Четири дни след победата при Миндя и Златарица – на 28 ноември 1877 г., Осман паша предава сабята си на генерал Ганецки и Плевен пада! По-нататъшният ход на войната е известен. Руските войски с ускорен марш минават Балкана и след София – на 23 декември, и Пловдив – на 4 януари, превземат на 8 януари и неотбранявания Одрин. Там е сключено и първото примирие на 19 януари, преди подписването на предварителния мирен договор в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г.    

По този повод група от НД ”Русофили”- Казанлък, на 7 ноември т.г. посети град Златарица. В залата на читалище "Развитие-1885 г.” местният краевед и историк Петър Влахов показа филма ”Избавлението”, реализиран с помощта на ученици от СУ ”Св.св.Кирил и Методий”. В залата, освен нашата група, бяха и много граждани на Златарица, които ни очакваха. Вълнуващ филм, който показва цялата Руско-турска война, Шипченската епопея и завършващ с битката при Златарица-Елена, за която г-н Влахов, най-добрият изследовател на този период, разказа подробно как се е развила.
След това групата посети редица места в района и положи цветя на исторически обекти. Сред тях беше и местната църква "Свети Николай Мирликлийски", в чийто двор се намира гроб на загинал руски войник, на който свещеникът от църквата направи богослужение. Забележителното в тази църква е, че в началото на северния й кораб е изобразен ликът на руския император Александър II (Цар Освободител на България!), а под него има паметна плоча с имената на загиналите златарчани във войните за национално обединение на България.
Беше посетен и историческият музей в близост до църквата, който първоначално е бил класно училище, читалище, а по време на войната - щаб. Уредникът г-жа Конакчиева подробно запозна всички с историята на тази сграда, с високото качество на образованието в класното училище по онова време.
Оттам групата посети къщата, в която на 8 август 1877 г. ген. Фьодор Радецки получава телеграмата за настъплението на Осман паша към прохода Шипка. Дотогава Радецки погрешно е очаквал турците да минат през Елена-Златарица, но веднага след това негов отряд тръгва за Шипка. Така ние разбрахме защо дядо Вазов е написал „изведнъж Радецки пристигна със гръм”!
Групата ни посети и Горско Ново село, в което също има паметник на загинали 14 нисши чинове във войната.
В центъра на града се намира паметникът ”Майка България” на загиналите във войните. Нашата група пое ангажимент да проучи възможността за реставриране на фрагменти от монумента, като за целта ще се направи ново посещение от художник-реставратор.
Накрая групата ни се отправи към с. Миндя, край което се намира друг уникален паметник на място, където са се водили кървави боеве от 13-и хусарски Нарвски полк на генерал Александър Александрович Пушкин! Кръстът върху паметника е дарение на вдовица на загинал в битката руски офицер.
Групата ни изказва искрената си благодарност към община Златарица, към г-н Петър Влахов и всички златарчини за съдействието и радушния прием.