По повод на филма "Забравената галерия", излъчен на 23 юли по БНТ

Достоевски, авторът на "Записки от подземието", но и на "Записки от мъртвия дом", иронизира жестоко Тургенев по повод негова дописка от бреговете на Темза: "Не гледайте, сякаш ни казва авторът, страшната буря, нито давещата се майка с дете в ръце, които моето могъщо перо е описало достатъчно живо, но вижте как аз не съм могъл да понеса всичко това."
Чаках с нетърпение тоя филм - първо, защото сам се увлякох преди 10 години да извървя една пътека от ония, по които е минавал Майстора. И, второ, защото знаех за усилията на кюстендилци да извадят от подземията и другия дял на галерията, незастроения.
Удивих се тогава на неподозираните пространства, белязани на всичко отгоре (отдолу?) с подстъпите към римските основания на този най-древен град.
Филмът започва завладяващо с изваждане на "сцената" на една от моделките на Майстора, която с цветя нарежда по народному пред паметника на Художника. После обаче бързо-бързо ни сваля по един недобре премислен начин в подземието на галерията! И оттук нататък зрителят недоумява: за кого плачат? Склонен съм да отдам причината за подвеждащото раздвоение на зле построения пърформанс*. Разфокусирването стига дотам, че се чудиш - за Майстора, за галерията или за подземието, което стои недостроено! И кому беше нужен тоя плач!?
Най-малкото на Майстора! Светла душа, с творчество, построено и предназначено за ГОРНИЯ кат, за етажа на "светлата и чиста багра". В разговор с Васил Стоилов той казва: "Светлината се пречупва не само през очите ми, но и през палитрата. И това е другата светлина. Тя е или по-цветна, или по-бледа - според чувството, което имам в момента. И като отнесеш картината у дома, все едно че си я откъртил от природата..."
Защо акад. Светлин Русев е решил по този начин да извика съчувствие и съучастие към... Майстора? И е подвел сума хора, които така и не разбраха какво точно се иска от тях. Не бяха убедителни, според мен, нито Страдивариусът на Минчо Минчев, нито "земетръсният" спомен на проф. Емил Попов (Освен ако не си е припомнил картината "Земетръс" на Борис Георгиев, в която лицето на Майстора изразява целия потрес от събитието). Не вярвам и Михаил Калдъръмов, директор на галерията, поет със светла душа, да е останал доволен от тая интерпретация. Той навремето ме изпрати до баба Тодорка от Невестино с поръката да не я "преекспонирвам". А сега всеки, който иска да каже свои думи за Майстора, се отърква о нея.
Благодарение на нея все пак и на гласа и мандолината на Майстора, благородната човешка светлина успява да надвие театрализираното черногледство. Иначе остава заблудата, че не подземието, а Художникът е захвърлен и забравен!
Сигурно съм краен и ревнив, но Майстора е прекалено свята и светла душа, за да си позволяваме подобна "защита", па макар и с добри намерения!
Той си стои добре в ГОРНИЯ кат на галерията и няма нужда от нашия поплак! На него му стигат сълзите и цветята на баба Тодорка Каменова от Невестино!
---------------
*Изкуството на пърформанса е определяно като постмодерно и заради това, че способства за унищожаване на границите между високо и ниско изкуство (Мирослава Мариянова, "Бележки върху отношението между пърформанса и постмодерната театралност")