По пътя на писателя

Съдържанието на новата книга на Боян Ангелов - "Пътища от думи", не може да се побере в едно определение или форма, защото е своеобразна мозайка, в която са подредени критически изследвания, есеистика, философски размисли, публицистика. Творческите пътища и кръстопътища на поета и литературния историк са послания, изпълнени с вълнения, преживявания, емоционални въздигания и прозрения, стремеж към познание.
Боян Ангелов е широко скроен творец, отдаден е както на поезията, така и на изследванията си за епохата на Възраждането и нейните видни книжовници и просветители, обрекли живота си за въздигането на поробеното си Отечество; публицист и критик с точно и ярко перо. И новата му книга безспорно потвърждава думите ми.
В първата част на книгата, озаглавена "Писателят и пътят", централно място заема проникновеното му изследване за живота и знаковото литературно дело на създателя на българската литературна критика Нешо Бончев, историята и оценката му, за емблематичното цариградско списание "Читалище", кръга около него и протичащите тогава литературни процеси, в които участват най-видните представители на художественото слово и публицистиката, и на мисията им за народно просвещение.
В този дух е оценена и ролята на възрожденските читалища като "основни представителни ядра на бъдещата национална революция" и като уникален български културен феномен. Видно е, че не само в поезията си, но и тук - в "Пътища от думи", и най-вече в осветяването на друг български феномен - Възраждането на една поробена нация, Боян Ангелов ни показва висока ерудиция и пиетет към борците-просветители, чието дело е не по-малко значимо от революционното, и които просветители и книжовници успяха да създадат Българския Великден, според думите на Тончо Жечев. Ще допълня - и че в него все още са живи възрожденските идеали, те са и някои от пътищата, по които върви и търси вътрешна хармония, съзвучна на хармонията в природата.
На тези мисли ме наведе есето "Писателят и пътят", дало и заглавието на първата глава в книгата. Общо погледнато, то е стремеж към познание на духа, пътищата по които върви и търси смисъла на нещата. Ако в древността - споделя Боян Ангелов, олицетворението на пътя е "безсмъртната Одисея", коварно примамливите пътища на Одисей, по които той върви, търсейки познанието, но и се стреми към обичаното познато, любовта и верността, днес търсим познанието в необозримия Космос извън нас и вътре в нас. Иначе казано, това са пътищата на духа, които творецът превръща в образи, символи и метафори, и изразява с думи.
Но най-дългото, най-трудното е пътуването към себе си, към познанието за себе си. Това пътуване, мисля, е основното ядро, около което е изградена естетическата позиция на автора.
Втората част на "Пътища от думи" - "Огледалото на живота", показва, че Боян Ангелов не само следи състоянието и развитието на съвременната българска литература, но и оценява постигнатото през последното десетилетие от събратята си по перо, според собствените си естетически критерии. Между сполуките в поезията отбелязва книгите на Иван Гранитски, Емилия Скарлатова, Ангел Симеонов, Ахмед Емин Атасой, есетата на Лидия Николова, изследванията на Иван Ненов за Паисий Хилендарски и др.
Пътищата, които Боян Ангелов е проправил и извървял с думи, приемаме като откровения, те не само ни приобщават, но и съпричастяват към впечатляващите духовни пространства, които е пребродил и, дай Боже, по още толкова да броди. Тяхното неспирно движение и обновление променят богатството на творческите изображения и мисъл, на образите, емоциите, търсенето и мисленето.
И още едно качество на "Пътища от думи" не искам да пропусна. А то е завладяващата емоционалност и изповедност, обичта и почитта към людете от недалечното ни минало, успели - с цената на усилия и материални лишения, пренебрегвайки мирния и сигурен живот, да сътворят една от най-славните епохи в историята на България.


Благовеста Касабова