По-кротко с новите компании!

"Ако не успеем да опресним БДЖ, вероятно ще търсим механизми за създаване на нова компания - каза министърът на транспорта Ивайло Московски в предаването на БНР "Неделя 150". Ще опитаме до края на годината да закрием 150 влака. Мярката, която сега се предприема, е намаляване на влаковете по една линия, но не е изключено в бъдеще да бъдат закрити цели линии, тъй като има такива, които са изключително губещи за държавата. Ако тези мерки не оздравят железниците, ще преминем към създаването на нова компания", категоричен бе Московски.
Край на цитата.
На цитата може и да е край, но не и на историята, наречена БДЖ.
Обичам си ги Българските (и, с извинение, държавни!) железници и това си е!... Както е тръгнало, скоро всичките тия пожари, катастрофи и дерайлирания на влакови композиции ще престанат да бъдат новини като за първите страници на вестниците; просто по гаровите радиоуредби освен информацията за това с колко минути ти "се движи със закъснение" влакът, за който си си счупил краката да бързаш, вече ще съобщават и

къде са се джаснали челно два влака

къде има дерайлирала композиция, къде се е подпалила я машина, я спален вагон... Обичайните работи. А що се отнася до закъсненията - те вече са въпрос на чест: сигурен съм, че ако някога някъде някой влак пристигне навреме, то влаковата бригада ще слезе на перона и ще си направи харакири от срам, че разваля хубавата традиция...
Дойде, разбираш ли, ново началство на железниците, каза, че се качил на влак (хем на експрес!) и направо му се разказала играта, веднага обяви, че изходът е само в поскъпването на билетите, а скоро след това пламне поредният трен.
Те, треновете, явно не признават смените на началствата - дерайлират, пламват от само себе си... - също разбираеми и мили на сърцето ми глупости.
Любовта ми към БДЖ изобщо не е от вчера. През лятото на 1988 г. явно много ми е накипяло, та съм си излял гнева и обидата в нещо като статия. Озаглавил съм я бил "Когато бавният изпреварва бързия", а са я отпечатали в тогавашния голям вестник "Литературен фронт" на 1 септември. Оттам насетне редовно съм се възхищавал (публично) на успехите на родната ни железница - дотолкова редовно, че по едно време взех да си мисля

дали не са раздали снимката ми на кондукторите

та да ме свалят на секундата от влака, точно както едно време закачаха снимките на неспасяемите пияници в кръчмите, че да не им сервират и просто да ги изритват...
И ето че сега вече си дойдохме на думата. БДЖ умря - да живее БДЖ! Ще бутнем къща и ще построим колиба. Вероятно новата железница ще бъде с вагони, каквито има навсякъде другаде, само не и у нас; вероятно новите влакове никога няма да закъсняват; вероятно никога няма да пламне някой вагон (та след туй да се налага да се забранява пушенето във влаковете, защото, ако не знаете, онзи спален вагон беше стопен и изпепелен само от един фас!)...
Лошо няма. Да влиза барон Хирш и да почва!
Само дето това вече сме го минавали...
На 30 юни 1999 г. едно правителство продаде националния авиопревозвач БГА "Балкан" за стотина хиляди долара. Кой крив, кой прав и каква въобще беше тая работа - явно никога няма да разберем, и който понечи да разръшка там, задължително опира до световната конспирация и до извънземните. Следователно трябва да въздъхнем и да приемем, че не са успели да опреснят - според изискания израз на министър Московски - компанията, та като не са успели, са я продали.
Следващото правителство намира механизми и през 2002 г. създава нова компания. България еър. Нека! Лошо няма.
Междувременно обаче - още през зимата на 2001-ва - тресна чудничка новина: "Зееви" съди България за 230 милиона долара. На печелившите - честито!

Стана като онзи данък диш хакъ

според който агата ти влиза в къщата, яде ти манджата, а накрая му плащаш, че си хабил зъбите с твоята манджа. И явно му е харесало на човека, понеже през 2004 г. - хайде пак на съд, тоя път само на 70 милиона долара. Направо имах чувството, че като му потрябват малко джобни пари, и тръгва да съди дащната ни държава тоя Гад Зееви.
Обаче България еър си я има, берекет вересин. Верно, нищо общо с мощната БГА "Балкан". На мощната БГА "Балкан" Зееви й разпродаде горе-долу всичко, а каква точно е разликата между едната авиокомпания и другата авиокомпания... - е, туй го видях лани в Брюксел. Доксан-докуз превозвачи си паркирали високомерните боинги и еърбъси току до гейтовете, народът влиза и излиза през ръкавите, а нашето самолетче (британска направа) амен-амен на къра. Дето се вика, колкото след туй пътувахме до София, толкова преди това се лашкахме и с летищния бус до самолета, а там се качихме по навяващата диви носталгии антична стълбичка.
Та тъй с новосъздаващите се компании, почитаеми. Да не се наложи да се вадят локомотиви и вагони от музея на транспорта в Русе. Защото - на! - и германците си искат влакчетата "Дезиро", заради които министър Николай Василев ходеше от гара на гара, нахлупваше червената шапка и се провикваше: "Хванете този влак, господа! Вие го заслужавате!" Или нещо такова, въобще веселбата беше пълна...
Впрочем, постерите от онова славно време още си стоят тук-там. Малко са прокъсани вече, но още се чете надписът: "Ново начало".

ПП: Кока-кола е създадена една година преди създаването на Българските държавни железници, а кой знае защо никой не хуква да я закрива, та да бамне на нейно място нова компания. Що тъй?!