По дяволите футбола...

Метаморфозите на живота понякога предопределят човешките съдби. Така си мисля заради една информация, която ми грабна окото. Дори и в случая на главния герой в нея, за когото ще прочетете сега, спортът е в основата на неговата реализация. Тази история обаче, както се казва, има почва у нас. Ето за какво става дума.
Фроди Беняминсен е футболист. Даже е капитан на националния отбор по футбол на Фарьорските острови. Доскоро футболно джудже, те вече имат престижни победи над силни съперници. Та Фроди няма да играе в предстоящата евроквалификация срещу Румъния, защото... ще е на ново работно място. Той е назначен за надзирател в затвор и нямало как да пропусне първите си работни дни. Това, ако стане у нас, дето се вика, колегите му бързо-бързо ще врътнат смените, за да го гледат с националната фланелка. Как иначе без капитана на отбора? Но Фарьорските острови явно са по-силна държава от нашата и там правилата важат за всички. А местните си уважават работата. Защото са достигнали нивото да прозрат, че така уважават себе си. "Фроди се подготвяше дълго време за позицията в този затвор. Той премина през изключително натоварена тренировъчна програма. Взе тестовете и сега няма как да отсъства от работа", коментира един от шефовете на футболната федерация на Фарьорите Кристиан Дам.
Така. Да видим как е у нас. В България никой не си уважава работата. Май и колегите си също. А така наречените професионални футболисти в повечето случаи взимат толкова пари, че и наум не им минава да се огледат за държавна работа. За тях тя е обида. А самото заплащане пък е обида за всички нас. Друг е въпросът, че аматьорите-футболисти от Фарьорските острови играят по-добре от нашите професионалисти. Които могат като Фроди да влязат в затвор, но не като надзиратели, ако ме разбирате какво искам да кажа, но не го казвам де. Думам ти дъще, сещай се снахо. Ама то вече и снахите, и щерките залагат на мачове. Мачове, които вероятно предварително са заложени. Пак се сещайте. То тотото било и черно или поне така разправят едни хора. Всъщност май целият ни футбол е мракобесие и чернилка. Дали пък някои играчи да не вземат да направят като този островитянин Фроди? Да не мъчат хубавия спорт със себе си, а да вършат нещо по-полезно за обществото. Даже ще е двойно полезно, защото няма да тормозят и нас с нескопосаните си изяви на терена. Та така можем да произведем нова работна сила. Тия, дето не стават за спорт, да бачкат. Ако ще и да е в затвор. Какво? Надзирателите не са ли хора? Сама по себе си професията им не е ли достойна? Нали все някой трябва да работи в зандана, друг в моргата... Вие друг изход за некадърните спортисти виждате ли? Че иначе съществува опасност да вземат да станат и некадърни треньори. В Япония едно време самурай е можел да се упражнява с новия си меч върху тялото на човек от най-долната каста. Наричала се ета. У нас до ден днешен, разни се упражняват с всичко. Не е само в спорта. Експериментират с животите ни. Искат ни в колби и епруветки. Точат ни емулсията. Вършат безобразия. А ние какво сме за тях? Низша каста ли сме някаква?
Чета сега, че Уейн Рууни от Манчестър Юнайтед научил испански псувни, за да гълчи яко свои съотборници. "Псува ни здраво преди мач. Мотивира ни така", вика Андер Ерера. Виждате ли? Звезди, звезди, ама и на тях има кой да им се кара. В татковината ни сигурно има и такива индивиди, дето ще се кефят Рууни да ги препсува. Даже ще се хвалят по софрите после. До живот. Въпрос на манталитет. Или на култура. Всъщност и на много други работи. Добре, че чужденците спортисти в България не трябва да знаят български, за да разбират, че ги псуват. Цветистите ни попръжни нямат нужда от превод. И заедно със сръбските нямат и аналог. Лошото е обаче, че и да псуваме, не олеква... По дяволите футбола, нали?
Интересно е в спорта, не мислите ли? Кой знае? Героят от началото на този материал - Фроди, някой ден може да надзирава роден спортен герой. Ние, българите, няма начин да не сме стигнали и до кауша на Фарьорските острови. А ако случайно не сме - да ни чакат. Я какви обучени пазачи си имат там. Истински футболисти. Не като нашите. Нашите обаче ще ги научат да псуват. Уейн, разбра ли? Ако искаш, има кой да ти каже как да теглиш една за майката на Ван Перси или на Ди Мария на езика на дядо Вазов. Ти само кажи...