Няколко думи
По-добре късно ли?
/ брой: 226
Броейки заразените и починалите от КОВИД-19, чакахме с нетърпение кога кабинетът ще прежали властта в името на здравето и живота на хората. Случи се! Кога премиерът ще се огъне пред протестиращите не се знае. По-добре късно, отколкото по-късно! Примиренческата философия обаче не се връзва с реалността. А тя показва, че закъснелите мерки и стъпки поставят на изпитание здравето и живота на хората.
Два месеца слушаме големи обещания за електронни направления, за PCR тестове, за есемеси за карантинирани... И не им вярваме. С право, нали? Така наречената власт и хабер си няма, когато Иван - не от Горно Нанадолнище, а от София или Пловдив - се разболее и не може да си купи лекарство. Защото му е предписано по телефона и в аптеката не му го дават. Защото от предишната карантина досега властта така и не сътвори електронна рецепта или електронно направление. Да бяха копирали от чужда държава, щяха да се случат нещата.
Дума не обелваме за електронното здравеопазване. Не говорим кой на кого е възложил тази трудна задача, с която навярно гимназисти щяха да се справят. Не искаме и да знаем за поредното подритване на топката от "възложител" към "изпълнител". Нито познатите оправдания със спрени поръчки.
Иван не се интересува от това! Иван си иска лекарството, за да се лекува вкъщи и да не стига до болница. Защото знае, че не във всички болници, дори и в големите градове, работи кислородната инсталация. Знае, че половината от познатите му лекари са болни, а сестри няма. Знае, че и в болничните аптеки в големи областни градове няма от купения с фанфари ремдесивир. Знае, че близките му го купуват от съседна държава.
Защо бяха хвалбите, че имаме всичко? Дали сме били десетки милиони за това или онова лекарство, за такъв или онакъв супер апарат, а разболее ли се Иван - няма! Защо?
Иван, за когото се твърди, че живее в европейска държава с европейски магистрали, си иска лекарството. Хвалбите от телевизора няма да му помогнат. Те не помагат и на онези изтерзани лекари и сестри, в чиито ръце Иван чака да получи втори живот. И така е редно. Но е редно тези лекари и сестри наистина да имат лекарствата, от които Иван се нуждае, за да си свършат работата. А не като просяци да молят властта да им позволи да изпълняват мисията си.
Какъв подвиг и от кого се очаква, за да получи българският народ заветната електронна рецепта? В чий интерес е да я няма толкова години? Пациентите ли не я искат? Лекарите ли не я искат? Аптеките ли? Или властта. За да може по-лесно да се изплъзне от отговорност с обичайното "Технически е проблемът..." Поглеждайки настрани и сочейки някого за виновник.
Всъщност... За какво ни е електронна рецепта или направление? Пак някой 20-годишен ще хакне системата и ще лъсне за пореден път безсилието на тази власт.