Пловдивската опера е амбицирана да си върне публиката
/ брой: 114
Оживлението, което съпровожда в последно време проявите на Държавна опера Пловдив, е повече от осезаемо. Завръщането на публиката в Концертна зала, където продължават да се изнасят не само концертите, но и оперни представления, е факт. Залата не се пука по шевовете, освен при изключително чакани гастроли, но е по-пълна отпреди година. Имена като тези на сопраното Красимира Стоянова, солистка на Виенската опера, на цигуларката Албена Данаилова, концертмайстор на Виенската филхармония, на цигуларя Евгений Шевкенов и редица други са умен, целенасочен ход. Кой ще помогне на Пловдивската опера, ако не пловдивчаните, вече европейски известни знаменитости? Евгений Шевкенов, чиито родители бяха години наред свързани с Пловдивската опера, дори се отказа от хонорара си. Някои от тях концертираха в родния град и по времето, когато директор беше диригентът маестро Георги Димитров. Сегашният директор Пламен Тасев бе в неговия екип и в Русе, и в Пловдив. По-същественото е обаче това, че вероятността Пловдив да загуби едно свое културно постижение като Пловдивската опера (1953), така очевидно застрашила прочутото пловдивско самочувствие на културна столица, продължава да консолидира публиката около оперната институция. А тя прави всичко възможно да отговори на очакванията на своите съграждани.
Големи изводи е рано да се правят - не е минала и година, но очевидна е амбицията публиката да бъде върната. Дълговете на операта са стопени от 150 000 лв. до 60 000 лв. Но продължават да излизат "бомби със закъснител", като едни близо 6000 лв. неразплатени разходи от директорското време на Калуди Калудов. В началото на май пловдивският кмет Славчо Атанасов направи изявление, че са преведени 122 000 лв. на Пловдивската опера по ангажимента, поет към Министерството на културата. До този момент обаче парите ги няма в касата на операта. Трупата успява да се справи с новите делегирани бюджети, въпреки че в края на март не достигат 53 продадени билета, за да бъде постигнат минимумът, определен от ресорното ведомство. Музикантите все пак получават заплатите си заради реализирани икономии в началото на годината. Главният диригент Алексей Измирлиев заложи на популярни, познати заглавия от симфоничния репертоар, включени бяха в програмите и изпълнения на хора и солистите. На голям интерес се радваше концертът "Латиноамериканска нощ". Правят се и неделни матинета - на френската, на руската музика и т.н.
В последно време е върната част от балетната трупа и с нейно участие бяха изиграни две балетни гали в края на април. На пълни салони се радваха спектаклите на "Мадам Бътерфлай" и "Любовен еликсир". Не се знае дали Пламен Тасев ще се кандидатира отново за директор, по-важно, по неговите думи, е да направи програмата до края на годината. Планира събитията, съобразно сцената, с която разполагат в момента, не разчита скоро да открият Градския дом на културата, който от години е в реконструкция. Даже не спестява опасения за качеството на извършвания ремонт. Впрочем лошите прогнози за акустиката на залата намират потвърждение и в мнението на инж. Петър Попов, като представител на "Пловдивинвест" АД, фирмата, която изпълнява надзор на строително-монтажните работи. Засега никой от общината не е потърсил директора на операта, за да планират концерта за 6 септември - Деня на Съединението и празник на Пловдив, с който, както пловдивският кмет Славчо Атанасов твърди, ще открият обновената оперна зала.
През април пловдивските филхармоници се представиха единствени от България на 50-ото издание на престижния фестивал "Мюзик биенале" на съвременната музика в Загреб, а на 22 май именно на тях е поверено откриването на "Софийски музикални седмици". В зала "България" под диригентството на Алексей Измирлиев и със солист Йовчо Крушев ще бъдат изпълнени произведения от Ференц Лист, Константин Илиев и Морис Равел.
В програмата на оперния фестивал на Античния театър през май и юни се предвиждат спектакли на "Набуко", "Трубадур", "Кармина Бурана", премиера на оперетата "Прилепът" и финалът на 5 юли е с гала концерт.