Плоският данък вече не е "свещена крава"

Постоянните скандали във властта и психозата, създадена с коронавируса, като че ли оставиха на заден план същностни проблеми за функционирането на държавата. А променената обстановка изисква точно обратното. Един такъв проблем е нуждата от въвеждането на прогресивен данък и у нас, за който пледира левицата, и за чиято подкрепа се чуват все повече гласове. В момента в ЕС освен България, с плосък данък върху доходите са само прибалтийските държави и Румъния. Покрай свалянето на ДДС за хотелите и ресторантите се появиха спекулации, че властта у нас вече е "узряла" за тази промяна. Владислав Горанов, който е сред най-праволинейните и яростни защитници на статуквото с плоския налог, дори намекна, че може да се стигне до промяна в цялостната данъчна система. А аргументите за нуждата от прогресивно данъчно облагане стават все повече.

Преди месец се появи и поредната статистика от ЕС, която показа, че през 2019-а страната ни регистрира за кой ли път връх в разделението между бедни и богати в обществото. България продължава да води негативната класация в ЕС по неравенство в доходите, като отново сме на първо място по процент от населението, което живее в тежки материални лишения. 

Едва ли си струва да се доказва, че плоският данък е форма на геноцид спрямо 95% от населението на България и източник за забогатяване на 5-те процента, в които са съсредоточени над 80% от богатството на страната. Твърденията на Горанов, че ползата била за "средната класа" са 

абсурдни на фона на реалността

Повече от задължително е да бъде въведен прогресивният данък, защото на практика данъчното облагане за бедните е безкрайно. Те дължат данък върху приходите си, дори когато не могат да покрият разходите си с тях, докато 10-те процента за богатите не се и усещат. 

Нека разгледаме прост пример, доста актуален в днешно време. Младо семейство с две деца изкарва от заплати 30 000 лв. на година. Разходите за лихви по ипотеката са 12 000 лв., разходите за храна, дрехи, ток, вода, парно и т.н. са още 18 000 лв. и общо достигат 30 000 лв. Това младо семейство ще плати 3000 лв. данък общ доход и ще е "на загуба" от 3000 лв.

В същото време богато младо семейство има доходи от лихви, наеми, собствен бизнес и т.н. и изкарва 1 млн. лв. на година. То също може да оцелее с разходи за 30 000 лв., но да приемем, че тъй като е богато, харчи 3,3 пъти повече, или 100 000 лв. То ще плати и 100 000 лв. данък, но ще бъде на печалба от 800 000 лв. Следващата година тези 800 000 лв. ще му носят нов доход, докато средностатистическото семейство с 30 000 лв. доход ще трябва да покрива минуса от 3000 лв. с доходите си от следващата година. 

Проблем е също, че държавата не признава разходите на хората, независимо дали са бедни и богати. Богатите обаче им излиза сметката да поддържат фирма (разходът за нея е до 3000 лв. на година), през която могат да прекарват всички разходи - за ток, за вода, за нов лаптоп, за екскурзия в чужбина, която минава за тиймбилдинг, и т.н.

Така средностатистическото семейство ще агонизира, ще свива разходи при растящите цени, няма да има пари за никакви екстри или за повече свободно време. Напротив, родителите ще трябва да работят и на второ място или да приемат работа на смени, или далеч от дома, което разбива семействата. Богатото семейство обратно - ще продължи да богатее и без да работи, използвайки само капитала си. То е достигнало етап парите да работят за него и може спокойно да си почива на море по 150 дни в годината.

Кога обаче средностатистическото семейство ще достигне момента парите да работят за него, а не то за пари? Точно никога. 

Това е "капан на бедността"

както описват ситуацията експертите. 

Отмяна на плоския данък, част от рекламата на България пред чуждестранните инвеститори, звучи революционно. Въведен бе през 2008 г. от правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, но за отмяната му от няколко години настояват пак социалистите, подкрепени и от синдикатите. Безрезултатно, защото управляващите гледат на плоския данък като на свещена крава, като нещо завинаги дадено, което не подлежи на съмнение. В света, разбира се, постъпват обратното - когато се стигне до ситуация, при която се изчерпат възможностите за растеж и инвестициите започват да падат, се променят и данъчните механизми.

Прави впечатление обаче, че политици и от десния спектър също вече говорят за премахване на плоския данък. 

"Новото Народно събрание, което ще се сформира през 2021 г., ще трябва да започне дебата за въвеждане на прогресивното данъчно облагане, при което богатите хора да плащат повече - моето уважение към всеки, който по честен начин е изградил своето богатство." Тези думи са не на кой да е, а на... бившия президент Росен Плевнелиев в интервю за националното радио. Самият той е сред най-богатите български политици според официалните данни в имуществените им декларации. Какви са причините да стане толкова "социален" е трудно да се каже, вероятно наблюдава как постъпват хората в чужбина. Според Плевнелиев плоският подоходен данък от 10% е извървял своя път.

Същата позиция преди време разви и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, с която премиерът Бойко Борисов често се съветва. Разумното прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото, казва тя. Факт е, че прогресивната данъчна система е и преобладаващият модел в държавите с по-развити икономики и социални системи в Западна и Северна Европа.

Водещи икономисти у нас определят облагането на доходите в България в момента като регресивно, т.е. бедните плащат повече, тъй като заради максималния осигурителен праг от 3000 лв. и липсата на необлагаем праг данъчно-осигурителната тежест на хората с по-ниски заплати е много по-висока от тази на получаващите над 3000 лв.

По думите на проф. Боян Дуранкев плоският данък вече е изключително вреден и нещо повече - станал е

опасен за бъдещето на страната

от всякаква гледна точка, защото създава огромно разслоение в доходите на населението. Той припомня също, че България е на първо място в ЕС по неравенство. Данъкът не изсветлява автоматично икономиката. Българската икономика остава с над 30% сив сектор, чийто дял в други страни е по-нисък. Плоският данък не привлича автоматично чужди инвестиции. В момента България е на дъното по привличане на чуждестранни инвестиции. Отдавна е отминало времето, когато налогът беше фактор за това. 

Проф. Гарабед Минасян от БАН също е категоричен, че плоският данък не е изпълнил заложените цели и очакванията, с които е бил натоварен - че инвеститорите ще бъдат склонни да увеличат инвестициите си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се увеличи събираемостта на данъците. "Нищо от това не се случи! Нито едното, нито другото! Оттогава минаха 11 години. Ако погледнем как са се развивали инвестициите и БВП, инвестициите през 2019 г. са на около 70% в съпоставими единици от инвестициите, които са били през 2008 г. Ако погледнем събираемостта на данъците и я съпоставим във времето за последните 11 години, ще видим, че дори и през 2019 г. събираемостта на данъците от плоския данък не съответства и е по-малко от събираемостта на тези два данъка - корпоративния и данъка върху доходите, от постигнатото през 2008 г.", посочи проф. Минасян пред БНР и уточни, че има предвид оценката на тази събираемост на база постигнатия БВП. По думите му дори и през 2019 г. делът на събраните данъци при прилагането на плоския данък е по-нисък спрямо БВП, отколкото е бил през 2008-а. Според него въпросът отдавна е на дневен ред, но не предизвиква дискусия сред управляващите, защото плоският данък е лесен за събиране и е по-удобен за администрацията на финансовото министерство. "Събираемостта на данъците и постъпленията в държавния бюджет у нас обаче са на едно от най-ниските равнища в Европейския съюз", подчертава икономистът.

ГЕРБ досега отказва да води дебат за прогресивно облагане с аргумента, че в предизборната и в управленската програма от 2017 г. имали поет ангажимент да не се пипат основните данъци в държавата. С този мотив всяка година при приемането на данъчните закони и на бюджета управляващите отхвърлят предложението на БСП за въвеждане на прогресивна скала или поне на необлагаем минимум.

След като Бойко Борисов обаче пое риска да направи "грешката" (по собствените му думи) да свали ДДС на 9% за ресторантьорския бранш за сметка на бюджета, който ще загуби от това 150 млн. лв., обещанията в програмата на ГЕРБ губят сила. И дебатът за данъчната система на практика е открит. Дали наистина ще има промяна и каква ще е тя? Предстои да разберем наесен.