Плодовете на статистиката

Денчо Владимиров

Слуша, свит под юргана в ледената си панелка, средностатистическият  българин Роблю Робев транзисторчето си и научава от него, че по последни  статистически  проучвания на всеки българин се падали по над 11 000 лева.
Скокна тогава Робев и право в общината. На входа го спря портиерът, генерал в оставка.
- Къдя ба си се засилил, ба? - попита той по армейски и препречи воинска гръд пред гражданина Робев.
- Ами чух, че на всеки българин вече се падали по 11 000 лева и кусур отгоре. Дойдох да си ги получа, защото трябва да плащам ток, парно, вода. Гледам да не пия много, но не може без вода. Не пия по седмици като камилите, но не се издържа и хайде, напълня чашата. На жена ми пък й се отворила една глътка, пие по пет пъти на ден, като кокошките...
Генералът от резерва, сега  общински портиер, поклати глава и тежко рече:
- И кой ще ти даде тейзи пари?
- Кметът. Нали е затова сложен?
- Абе ти съвсем ли си превъртял от демокрацията? Първо, кметът не е сложен тук, за да се занимава с такива като теб! Сложен е за да управлява паричните потоци на партията си, и второ, сега той е на тържествено откриване на пешеходна пътека. Ей я отсреща, не чуваш ли музиката? Иди, може пък да те изслуша - смекчи тона портиерът-генерал, трогнат от наивността на Робев.
И Робев като си плю на скъсаните подметки на хроничен безработен, хукна към пешеходната пътека, сигнализирана с разнообразни евросредства по проект от някаква грандиозна програма за развитие на българските пешеходни пътеки...
Тържеството тъкмо бе свършило, в небето гърмяха илюминации и целият щатен общински персонал с пълно гърло викаше „Ура”. Няколко служителки дори се опитаха да изпеят химна на Евросъюза, та гражданството наоколо се скъса от смях.
Робев набра кураж и отиде до кмета. И надвиквайки се с френетичните възгласи  на местния партиен актив, му каза за какво е дошъл. Кметът, по новите инструкции на управляващата партия, му  се усмихна благо, благодари му, че е уважил големия градски празник и пак, съвсем по инструкциите, ласкаво му предложи да се прибере вкъщи и да се лекува, щото нещо не е наред – какви 11 000 лева бълнува? Толкова ли не знае, че това е статистиката, средно на българин може и да се падат по толкова пари, но иначе на едни се падат милионите, на други стотинките.
- Ама как така, бе кмете? По радиото чух...
- Благодаря още веднъж, че ме потърсихте, гражданино Робев, но това е положението! Повече внимание не мога да ви обърна, тъй като имам важни гости от министерството и от централното управление на партията... Трябва да ги водя на тежка гощавка в ресторанта ми...
- Ама искам си парите! Вкъщи имам куп болни, трябва да ги заведа на лекар, трябва да платя... - запротестира Робев, но не успя да завърши изречението.
- Ти от дума не разбираш, но от това ще разбереш! - изръмжа някой в ухото му. Последваха множество енергични  ритници, те обаче винаги остават извън  статистическите проучвания...