Племето на Винету

Николай Николов

Преди два дни министър Горанов заплаши, че ще остави без работа репортерката, задала му въпрос, и че ще закрие телевизията, за която тя работи. Въпросният индивид няма какво да бъде дискутиран, понеже хич не е интересен. В племето на Винету синковци като него се срещат под път и над път - все жертви на съвременното възпитание, забраняващо на родителя да плесне отрока си през устата, за да го научи на уважение и разум. Изобщо, сега можем да се уверим в правдивостта на приказката, че мързелът и липсата на първите седем годинки оставят страшен белег върху характера на човека. Рядко щастие ни е споходило. Но нейсе - туй са хората на новото време - гуреливички, с пригладени мозъченца и с голеееми устица. Големи, щото с тях се налага едновременно да лапат и лайкат. Хак да са ни! 

Обаче. Заслужаваща съжаление е безучастността на колегите на пострадалата журналистка (с изключение на една НПО), и на всички останали "ентелегенти" и правдолюбци, набедени да бъдат съвестта на народа. Крамолните слова на гу'син министъра прелетяха от едното им ухо в другото, без да предизвикат смущение. Поне от кумова срама някой можеше да протестира срещу самозабравилия се чиновник... За да постъпиш така, трябва да те е грижа за обществото, но псевдодемокрацията ни превърна в диваци от допотопно канибалско племе, които се ядат помежду си мълчаливо под съпровода на турските сериали. И ако няма народ, то за каква съвест на неговите представители може да се говори?

Понеже не сме дорасли нито за капитализъм, нито за социализъм, ние, хората на Винету, строим свой обществен строй. Замесваме оборски тор със слама и изпичаме от тях фигурки, сиреч - управниците - идоли, на които се кланяме. Те вонят и крадат, но как да ги сриташ, хубавците, щом толкоз приличат на нас?!