Плач по БНТ

Държавата трябва да се грижи добре за БНТ, БНР и БТА - те са свързани с националната сигурност и трябва да обслужват обществения интерес. Създадени са, за да информират безпристрастно, да обръщат внимание на неща, които не са комерсиални, и дори да възпитават. За тази цел трябва да функционират нормално, да са финансово и експертно обезпечени. Все по-често обаче ни иде да плачем заради вечните им скандали, а напоследък - и заради някои от спорните им представи за достоверност.

С всяка изминала година оставаме с впечатлението, че държавните медии са се превърнали в бездънна касичка с огромни харчове неясно за какво. Става все по-очевадно как са сложили наколенките, за да се кланят на управляващите. Добре, че в БНТ и БНР все още работят много качествени журналисти. Някой обаче не се справя с управлението на наличните ресурси. Абсурдно е телевизията да е застрашена да изгуби ефира си, защото дължи над 20 млн. лв. Нима разпространението на сигнала е по-маловажно от участието в Евровизия, например?

Покрай КОВИД-19 забравихме готвените от властта промени в ЗРТ, насочени към финансирането на БНТ и БНР - заради поредния им плач за липса на пари. Законотворците трябва да се концентрират върху избора на ръководство, отчетността и ефективността на разходите, възможностите за отзоваване и върху един от първоизточниците на проблема - СЕМ. Този орган, избиран по политически, а не експертен принцип, посочва генералните директори на обществените медии. Както виждаме, изобщо не се справят, а избраниците само се жалят от "лошо наследство". Знаели са за финансовия колапс, щом не могат да го решат, защо са се кандидатирали? Или и те искат да "щипнат", докато могат? Стегнете ги малко тия медийни шефове, дисциплинирайте ги финансово, пък дано върнат БНТ и БНР на позициите, които обществото заслужава.