Пито, платено

Може би ДУМА сбърка миналата седмица, като прогнозира, че финансовият министър Горанов ще остане за рождения си ден на 30 април без подаръка, който си бе пожелал - чакалнята на еврозоната. Няма обаче да си посипваме главата с пепел, защото при тази власт всичко е предпоследно. Няма гаранции, че Той няма пак да си промени позицията. През януари би отбой за чакалнята. Оня ден би отбой на отбоя и сега пак ще щурмуваме подстъпите към еврозоната, след като Му се привидяха трилионите в нея. Толкова пъти преживяхме отлагането на предварително обявените за това очаквано събитие срокове, че претръпнахме. И е добре, вместо да се заканва правителството, най-накрая да вземе и да подаде заявлението, та да си отдъхнем. 

Трябва обаче да направим уточнение - трилиони евро се обещават от Европейската централна банка за трезорите на страните от еврозоната, а не от ЕРМ-2, т.е. чакалнята, където престоят е най-малко две години. При евентуалното ни влизане в EРM-2 обаче България моментално ще трябва да се лиши от едни 703 милиона лева, които сега е натрупала в националния фонд за преструктуриране на кредитни институции. Тези пари са предназначени за капиталова подкрепа на банки и в момента БНБ може суверенно да разполага с тях при необходимост. Тъй като още през лятото на 2018 г. правителството писмено декларира, че с влизането ни в EРM-2 ще влезе и в банковия съюз на ЕС, с настъпването на тези две събития едновременно 703-те милиона от българския фонд за преструктуриране ще бъдат прехвърлени на Европейския механизъм за преструктуриране.

Да си представим, че вече сме в еврозоната. Тогава моментално България трябва да внесе в Европейския стабилизационен механизъм 0,5% от своя БВП, или около 250 млн. евро (500 млн. лв.) Това е минималната сума. Истинската вноска е десет пъти по-голяма и тя се води като ангажимент, който държавата трябва да изпълни - да плати при поискване. И какво излиза - преди да се надяваме на нещо, ще трябва да дадем милиарди. Пито, платено.