Писмо до един профсъюзен член

Тодор Канев

Здравей, братко,
Загуби се ти и вече две декади не мога да те видя. Моите другари, чираци, калфи, работници и служители питат къде си, какво правиш, защо не идваш да ни видиш как се справяме в малките фирми? Вярно е, че са малки и в тях сме малко работниците, ама тук експлоатацията също е голяма.
Те, моите другари от "Ремотекс" - Раднево, питаха къде си, откакто се приватизира предприятието, някакси те няма. Та те сами се организираха и се опитват да си защитят социалните права и се мъчат да си получат заплатите, които са ги изработили с много труд и пот, а сега са гладни и децата им няма да могат да отидат на училище. Те и други ми казват, че не са те виждали в техните редици, и все за тебе питат: Къде си? Аз на пътностроителните работници от "Трейс груп" им казах, че нека започнат протеста и ти ще дойдеш, ама ти пак не дойде. Чакаха те и обущарските работнички от Пловдив, да ги организираш, да им помогнеш, да притиснеш техния работодател да им изплати заплатите, които вече няколко месеца не са взимали, макар че обувки за странство непрекъснато изработват и там за много пари ги продават, а на работничките жълти стотинки подхвърлят. Помолих работниците от вагонно-ремонтния завод в Карлово да започнат протеста и че ти ще се включиш по-късно, ама пак не те видях. Те, работниците от частния завод, не са получавали пари от вече две години, ама няма кой да ги защити. В тая връзка ти пиша, дано намериш време, че все те виждам по екрана, ама то така не може диалог да има. Искаме с другарите да те питаме не може ли да ги притиснеш тия експлоататори, защото те само за тях си мислят, а на нас като стадо гледат, от което пари да изкарат. Разбрах, че си взел в някакво държавно предприятие лавката. Не се превръщай в кръчмар, ами ела да се видим, защото имаме нужда от теб. Аз на моите другари работници все им разправям как едно време Дядото е организирал синдиката и как социалистите и синдикалистите се борили с техния класов враг. Как през 1880 година в Шумен учителите се сплотяват в "Учителско дружество" и към тях се присъединили и други дружества от страната, като основната им цел е била да се премахне материалната и моралната мизерия. Как по-късно през 1883 година са се организирали и печатарските работници от София, които също се борили срещу бедността, мизерията и ниските заплати. Разправям им аз как и други сдружения на териториален принцип са действали, но всички са имали слабо присъствие. През 1891 година, когато се поставя началото на социалистическото движение, се поставя и началото на синдикалното движение. По онова време Дядото и неговите съратници оказали пряко влияние върху синдикалното движение.
Малко по-късно, през 1903 година, имало разделение и при социалистите, и те оформили две течения - тесни и широки социалисти, като тесните се обявили за класово-революционния път на развитие заедно със синдикалистите. През 1904 година се създало синдикално движение, тясно свързано с тесните социалисти, и го нарекли Общ работнически синдикален съюз (ОРСС). Основните задачи на Съюза били да присъединят всички сдружения на териториален принцип, които имали за цел да се борят с класовия враг на пролетариата и да работят за интересите на БРСДП (т.с). Аз знам, че знаеш историята на синдикалното движение в България, ама разбрах от моите другари, че си се запознал с някакви нови люде, дето се зоват неолиберали. Те искали да те убедят, че държавата не трябва да е регулатор на пазара на труда и че само и единствено пазарът трябва да определя правилата.
Аз знам, че ти си разумен и няма да се поддадеш на тази провокация и че ще отстояваш правата на хората на наемния труд. Наскоро по телевизията гледах, че си организирал протест срещу управляващите социалисти и на него е имало плакати със следните текстове: "Не искаме държавни мини - помним мизерията", както и "Фабриката за обещания затвори", аз мисля, че тези плакати не са носени от наемни работници, а от онези либерали, които не искат силна държава, а търсят англосаксонския модел, в който държавата стои настрана от трудовия пазар. Ти обаче си по-мъдър и няма да се подведеш на тези крясъци и ще настояваш да защитиш работниците по примера на европейския модел за социална политика. Фабриката за обещания и популизъм беше отворена през 2009 година и затвори със социалните протести през февруари тази година. Разбрах, че част от предизборната платформа на социалистите е изпълнена, макар да са минали само шест месеца. Ти следи внимателно как изпълняват ангажиментите си, и ако се отклонят, ги коригирай, но не се поддавай на неолибералите и техните манипулации. Сега обаче, когато икономиката е дерегулирана, имаме нужда от теб, защото той, експлоататорът, става още по-егоистичен и иска повече материални блага, които ще извлича на наш гръб. Като за край на моето писмо те моля да продължаваш да се бориш за всичките бедни български работници.
Твой верен другар - наемният работник.