Писма до гнездото на поетите

Георги ДРАМБОЗОВ

Условно наричам село Драганово гнездо на поетите и писателите на България, родени там, на брега на река Янтра, Горнооряховска епархия. Първо изричам три свещени имена на поети, родени в Драганово и осветили страниците на българската литература със своите лирически и прозаични произведения: Владимир Русалиев, Асен Разцветников и Камен Зидаров!... Но списъкът продължава и вярвам, че ще продължава още години и векове!...
Авторът на тази лирика и проза - "Писма до гнездото на поетите", освен изключително ценни авторски стихове, е побрал тук и безценното Приложение за творците на словото и на изкуствата: художници, композитори, музикални дейци, учени от китното село Драганово... И този автор е поетът, писателят, издателят и журналистът Йордан Атанасов, член на СБП и СБЖ, "списувател" и на вестник "Литературен глас", съставител на литературни антологии в Драганово и в Стара Загора... Независимо, че е роден на 25 януария 1943-то лето в Брауншвайг, Германия, здравият му български, градинарски, обществен и творчески корен е на десния бряг на Янтра, в село Драганово или в гнездото на поетите.
Йордан е автор на над 18 книги с лирика, на такива с художествена проза: есета, новели, разкази и пътеписи... Завършил е икономика и журналистика, председател е на Народно читалище "Даскал Петър Иванов - 2008", град Стара Загора, редактор на списание "Птици в нощта"...
Йордан е сред носителите на голямата награда на името на Николай Лилиев в Стара Загора, на плакет и грамота от областния управител, на плакет и грамота от Съюза на писателите, на десетки награди от националните ни литературни конкурси, преведен е на шест световни езика и т.н.
Но говорим за най-новото явление в българската лирика и проза, което авторът сполучливо е нарекъл "Писма до Драганово" и което е своего рода реплика на "Писма от Драганово" на големия Владимир Русалиев. В края на своя послепис Шумелов цитира едно от стихотворенията на Йордан в отговор на една развълнувана почитателка: "...Това да ми остане до дните сетни./ Какви награди, думи силни и конфети.../ Над моя стих една жена е плакала!/ Не бих го вярвал и не съм го чакал..."
Мисля, че няма нужда повече да убеждавам бъдещия читател: колко навременна и колко полезна е такава книга! Тя и в лирика, и в проза обръща нашето внимание, нашия интерес към такива свети неща, каквито са родните ни гнезда, и най-вече към талантливите птици, които излитат от тях...
Една от тези птици се казва Йордан Атанасов!