Пиши на шльокавица, чети на латиница!

Най-сетне някой в Българската национална телевизия се осмели да надигне глас срещу латиницата, която отдавна е превзела тийнейджърските форуми в интернет. И не само!
Точно преди 24 май репортерката Мария Чернева започна своята кампания "Пиши на кирилица", която, макар и плахо, бърка с пръст в раната. Намеренията на симпатичната журналистка са повече от добри: да проникне в подбудите, поради които младите предпочитат да използват латинските букви вместо българските; да се опита да възстанови (!) уважението към българската азбука, за да бъде опазен родният език от "обидните му изяви". Мило и симпатично е и "лицето на кампанията" Криско. Похвални са усилията на младата репортерка да вникне и в причините за латинизирането на мобилните съобщения.
Повече от сигурно е, че тази кампания на БНТ в някаква степен ще разбуни духовете. Твърде възможно е добронамерената авторка да стигне и до първопричините, поради които интернет пространството гъмжи от българска реч, изписана на латиница. Не е изключено нейното предаване дори да "възстанови" уважението към българската азбука сред някои от младите хора.
Тъжната истина обаче е, че поголовната латинизация не само е превзела интернет пространството, но се е настанила почти навсякъде - включително в рекламните клипове на БНТ (и останалите български тв канали), на билбордовете и афишите, в названията и надписите на фирмите...
И това едва ли щеше да е така, ако нашата държава имаше някаква последователна политика. Ако образованието беше образование на място, а не общежитие за инфантилни отворковци, снобеещи вундеркиндчета и поклонници на Азис. Ако културата беше култура, а не празните дърдорения и фукарлъци на тъй наречения министър на културата. Ако рекламните босове освен от играта на голф отбираха и от реклама. Ако СЕМ беше Съвет за електронни медии, а не празната говорилня на Гого Лозанов. Ако законите за езика не се подмятаха в парламента като компаньонки втора употреба. Ако премиерът освен от футбол и волейбол, разбираше и от нещо друго.
Ако, ако, ако... Но докато е тъй, нашите тийнейджъри ще продължат да пишат на шльокавица, а ние ще четем на латиница. Тъжно, но факт!