Писана ограда омайва туристи от цял свят

Когато един златен есенен ден видях в село Златитрап необикновения дом на арх. Славчо Мерджанов, преустроил родната си къща в кътче за радост и наслада, захласнах се! Пред мен светеха многобройните жълти слънчица на голямата дюля, извисяваща се в богатия цветен двор. А по оградата грееха стенописи с български манастири!
Златитрап е само на 8 км от родния ми Пловдив. Отскоро то вече е туристическа забележителност със стенописите на Славчо Мерджанов. Цял живот архитектът е проектирал - в градския съвет, в Машпроект, в консервната промишленост. Последните години е работил в Института за паметници на културата. Заедно с арх. Румяна Пройкова и арх. Вера Коларова са реставрирали много къщи, черкви, манастири из цяла България. Те са се грижили за съхраняването на самобитното ни архитектурно наследство.
Славчо Мерджанов живее със семейството си в Пловдив. Пенсионира се малко преди да навърши 60 години, за да гледа болния си баща. Когато и съпругата му Милка, хидроинженерка, излиза в пенсия, двамата се завръщат в родната къща на Славчо в Златитрап. Милка поема овощната и зеленчуковата градина зад къщата, а двамата заедно създават богатата и пъстра дворна градина с многобройни цветни видове. 
Архитектът развихря въображението и майсторството си и преобразява двора. Изгражда стая с вид на копривщенска къща за свое ателие, пристроява и красива връзка - помещение с куличка за стълбата към втория етаж. После събаря старата типова ограда, строена още през 1959 г. Тя дразни чувството му на естет, който цял живот се прекланя пред красивото.
Дворното място е "на кьоше" - хваща очите, затова Мерджанов отваря голяма порта. Сега тя грее със стилизирани багри и орнаменти от българското село. От двете й страни има малки дървени столчета - за отдих и съседска раздумка. Професионално, с творческо въображение и майсторство на строител, през 2010-2011 г. Славчо изгражда новата ограда в български стил с арки и сводове. Тя има и покрив със стрехички с керемиди.
Измазва я и вижда, че се открива подходящ "терен" за изографисване. Сега се развихря художникът Мерджанов! Изписва оградата отвън с изгледи от 21 български манастира - най-значимите, най-красивите! Повечето от тях той не само познава, но за някои е работил като архитект-реставратор. По оградата грейват мотиви от художественото ни наследство, винетки, цветя, птици. Пощенската кутия е вградена, отваря се отвътре, а отвън е изписана с два гукащи гълъба - нали те са първите вестоносци. 
На 21 октомври 2011 г., в присъствието на художници и архитекти, става освещаването на оградата и оттогава тя се превръща в атракция за българи и чужденци. На празненството се ражда идеята да се изпише и вътрешната страна - откъм къщата.
Славчо приема присърце тази идея. Решава да изографиса мадоните на любимия си художник Владимир Димитров-Майстора. Мерджанов има хоби - събира стенни календари с репродукции от големи художници. Сега колекцията от календари му е първи помощник. Гори от мерак, от желание да претвори Майстора. Трескаво започва да рисува. Сам се чуди на бързината си, защото на 1 юни започва, а до 8 юли е изрисувал четирите големи арки!
Днес оградата на Мерджанов е цветна приказка, богат художествен разказ за живота и творчеството на Майстора. В почивките архитектът изчита всички книги за големия ни художник. Може да разказва надълго и нашироко как е търсил моделите си, как се е старал да намери онези моми и жени, които носят типичните черти на българката, как им се е отблагодарявал, как не е приемал никакви "компромиси и ходатайства" в избора им, колко щедър е бил, с какви странности и чудатости са го запомнили съселяни и съграждани.
За него Майстора е пример за подражание, идол! Има ли в днешното ни време такива християни, които ризата си от гърба да свалят, обувките от краката си да събуят?! Ах, как жали архитектът, че все по-рядко се срещат такива големи таланти и такива честни и щедри хора като Майстора! Жали и за това, че със закона за реституцията се върнаха много домове, стари къщи - архитектурни бижута, но поради липса на средства у новите им собственици сега са или руини, или направо се погубват, унищожават се!
Когато гостувах в софийския дом на Даниела - дъщерята на Славчо и Милка, отново се любувах на картините и творбите на Мерджанов. Негово дело са идеите за вътрешното пространство на апартамента, интериора и украсата на дома, който с артистично разчупените си стени и ниши се е превърнал в удобно и красиво жилище.
Двете с Даниела седим пред компютъра, гледаме снимките от златната сватба на родителите й и от тазгодишните изложби с творбите на баща й. По случай 80-годишнината си той нарежда изложби с над 160 свои рисунки на български черкви и манастири в София в Централния дом на българските архитекти и в Пловдив - в Залата на българските художници, изградена по негов проект. Сред колеги архитекти, художници, любители на красивото, на родното, Славчо Мерджанов отпразнува рождения си ден, като се "отчита творчески", а повечето от "рожбите си" подарява.
- Татко обича да прави подаръци от своята колекция с картини - казва с топлота Даниела. Но най-щастлив е в компанията на фамилията си - син, дъщеря, зет, снаха и най-вече на четиримата внуци (особено ако всички са си в България). Горд е, че ще има кой да го наследи - внукът, който носи неговото име, следва архитектура.
Златни ти ръце, Маестро от Златитрап! Да си жив и здрав!  И все тъй да свети звездата ти на творец с добро и щедро сърце!
                         
 
Славчо и Милка Мерджанови

Разкошната градина в двора пълни душата с радост


Дворното място е "на кьоше", затова му приляга голяма порта