Образование
Пир за душата
/ брой: 226
Новото и допълнено издание на книгата на Никола Радев "Когато Господ ходеше по земята" вече има своята премиера. С клеймото на "Жанет 45" томчето, обогатено с 200 нови страници, бе представено на 29 септември в Greenwich Book Center на бул. "Витоша" в столицата.
"Колкото и да сме професионално подозрителни, колкото и да сме обръгнали от литература, от четене на всякакви книги, включително и класика, "Когато Господ ходеше по земята" властно и неподкупно ни грабва от първата си страница, защото усещаме първичната сила на Словото - онова Слово, за което много по-често копнеем и мечтаем, отколкото срещаме. И това Слово поглъщаме жадно и ненаситно до последното изречение, до последната дума. И ни се иска да продължава, да не свършва. Това е една от редките книги, която ако си прочел, няма как да не я прочетеш отново - подобно приказката "без едно мога, но с едно не мога". Тази бляскава книга е истински пир за душата. В най-общ смисъл тя има сходство с "Елмазен мой венец" на Валентин Катаев, част от прозата на Паустовски, с "Време под линия" на Иван Динков. Но определено е съвсем, съвсем различна и физиономична със своята уникалност", казва в предговора към второто издание на книгата Никола Иванов.
Неизкушените определят "Когато Господ ходеше по земята" за рядко талантлива книга - смесица от автентичен хумор и трагични страници за живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература.
Никола Радев е сред малцината родни белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. Макар че творчеството му респектира, около неговото име не се шуми много. Не е случаен фактът обаче, че през 2005 г. Никола Радев стана единственият чуждестранен носител на най-високата руска литературна награда "Михаил Шолохов". Капитан от военноморския флот, журналист, книгоиздател, писател, председател на СБП, Радев е автор на 14 книги в общо 29 издания. Превеждан на немски, унгарски и руски... Както се казва, без едно може, но с едно - не.