Пир с огризки

Във великолепния си роман "Играчът на рулетка" Достоевски е поставил под микроскоп психиката на комарджията. Той я изследва до невиждани дълбочини, до най-тъмните кътчета на душата, там, където рядко прониква светлина, защото са свърталища на демоните, които човек носи в себе си.
Започваме така литературно, защото Бойко Борисов вече дава всички признаци на комарджия, който е в абстиненция, защото печелившата му серия е останала в безнадеждното минало. Откакто в нощта на 13 ноември пясъчният замък на ГЕРБ се срути под торнадото на народния гняв, а премиерът се оказа в капана на собствената си глупост, всички знаехме и подозирахме, че Борисов и неговите тайни съветници замислят някаква схема и интрига, която да удължи по изкуствен начин политическия им живот.
Това за което никой не можеше да се досети е, че там, където очаквахме грандиозен план, ще се появи единствено банална тъпотия. Изведнъж Борисов започва да дава знаци, че е възможен кабинет с мандата на Реформаторския блок в името на голямата цел "въвеждането на мажоритарни избори", с малката подробност, че щели да бъдат по френската система. Върху това е умувано доста. Очевидно до Банкя все пак е доплувала някаква частичка от реалността, защото френската система предвижда всеки, който на първи тур е взел над 12 процента, да се яви и на втория. Тоест някъде из мрачните мазета на централата на ГЕРБ са разбрали, че навсякъде из страната политическата ситуация е така революционна, че, ако кандидатурите са само две, битката срещу ГЕРБ ще бъде безпощадна.
Борисов днес попада в един стар като прехода капан. Всяка партия, която е правила опит чрез нови изборни правила да си подсигури успех на изборите, е била наритвана жестоко от избирателите. ГЕРБ навлизат в територия на плаващи пясъци, но само си въобразяват, че имат карта, която да ги отведе извън нея. Това са некартографирани пространства, където стенат изгубените души на много политици, въобразили си, че разбират как да манипулират един народ.
Всъщност опитът за създаване на правителство в рамките на този парламент е като пир с огризки. Това е удължаване на агонията, танц с призраци, хазартен опит за мамене на съдбата. Тоест Борисов продължава да е в комарджийска треска и да се надява, че като вдига отново и отново залога, съдбата ще му се подчини и ще го възвиси отново. Можете да попитате всеки шеф на казино в Лас Вегас - хазартът съществува като мултимилиарден бизнес именно върху това измамно усещане. Всеки комарджия е убеден, че именно той ще измами законите на вселената и ще успее да се спаси сух от потопа и с много пари в джоба.
Борисов отдавна е влязъл в тази роля. Дребното схемаджийство обаче е симптом за политическо изчерпване. Защото никой няма дори малко съмнение, че идеята за кабинет не е родена от реформаторите, а е замислена като обходна маневра, като димна завеса за страха на Борисов, че без фабриката си за избори повече никога няма да успее да се добере до "Дондуков" 1. Заради това комарджията търси начин да пирува с огризките, да купува съвести и мандати, да пуска дежурните си медии да му пишат любовни анализи и романтични коментари. Но купонът свърши. А пък комарджията скоро ще загрее, че всъщност през цялото време е играл на една друга рулетка. С пистолет до слепоочието.