Пипи Дългото чорапче не пораства и на 70

Червенокоса, луничава, притежаваща изключителна физическа сила и неизчерпаем дух, героинята на Астрид Линдгрен е позната в цял свят като Пипи Дългото чорапче. Самата авторка нееднократно споделя, че основният персонаж на цяла поредица книги за деца се ражда благодарение на дъщеря й. Когато момичето се разболява, моли майка си да й разкаже приказка. Запитана коя точно, Карин отговаря: "За Пипи Дългото чорапче." Астрид Линдгрен не задава никакви въпроси, а просто започва да фантазира. Така се ражда първата завладяваща история. "Понеже името е необичайно, и характерът на Пипи се получи доста интересен", уточнява неведнъж шведската писателка.

"В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко - нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони."
Така започва историята на Астрид Линдгрен за приключенията на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, позната просто като Пипи Дългото чорапче. Авторката често обича да се шегува, че става писателка благодарение на капризите на скандинавското време. Освен че измисля героинята, докато се грижи за болната си дъщеря, Астрид Линдгрен решава да запише историите за невероятното момиче, когато няколко години по-късно също се заседява вкъщи. Това се случва, след като навяхва крака си, подхлъзвайки се върху заледена локва. Понеже Карин с въодушевление преразказва приключенията за Пипи на приятелите си, те от своя страна не спират да питат как продължава животът на необикновеното дете. Така Астрид, прекарвайки няколко седмици вкъщи, защото не може да излиза навън, прехвърля върху хартия фантазията си, като допълва първоначалното хрумване с нови обрати на сюжета и забавни случки.
Линдгрен изпраща написаното в две издателства, като го придружава с бележка, в която обяснява как особеностите на детската психология вдъхновяват не само за научни изследвания, но и за литературни творби. Ръкописът обаче е отхвърлен с явно неодобрение от "Бониер", но от "Рабен & Сьогрен" не само се съгласяват да публикуват историята, но и предлагат на Астрид да работи при тях като редактор в отдела за детска литература.
За първи път книгата е издадена през ноември 1945 г. Невероятната история веднага е забелязана, а Пипи се превръща в любимка на малчуганите. През същата 1945 г. писателката получава награда за най-добро детско литературно произведение, а после отличията започват да се сипят лавинообразно в продължение на няколко години. Но сред най-важните призове, които са присъдени на творбата, е премията на името на Ханс Кристиан Андерсен, която често е наричана "малкият Нобел".
Любопитен факт е, че на немски "Пипи Дългото чорапче" излиза през 1949 г., в ГДР обаче тя се появява едва четвърт век по-късно, при това - в ограничен тираж. Властта не е много въодушевена от образа на дете, което на въпроса защо ходи с гърба напред, отговаря: "Нима не живеем в свободна страна?"
Астрид Линдгрен никога не се наема да тълкува думите и постъпките на героите от произведенията си. Но по отношение на Пипи Дългото чорапче си позволява да уточни: "Ако наистина имах някаква конкретна цел спрямо този образ, то тя може да се обобщи така: исках да покажа на читателя, че може да притежаваш власт, без да злоупотребяваш с нея."
Постепенно момичето, което живее без родители, не ходи на училище и носи странни дрехи не само е обикнато от шведските читатели, но се сдобива и със световна слава - книгите за Пипи са преведени на 92 езика и са продадени в 60-милионен тираж.
С приключенията на малката героиня с огненочервени коси израства не едно поколение. Тя се превръща в идеал за всички деца (и дори за някои възрастни). Трудно може да си представим свят без Пипи. Щуротиите й са не само част от огромна вселена в детската литература, но и вдъхновение за безброй творби и филми за Дългото чорапче, заснети в над 10 страни.
Срещата с този образ оставя огромна следа в съзнанието на всеки. За израсналите с Пипи в годините след войната героинята на Астрид Линдгрен се превръща в олицетворение на вълшебно детство, изпълнено с безкрайни възможности и истинска свобода.
Книгата за приключенията на Пипи Дългото чорапче е в списъка с най-важните културни събития на Швеция през последните 150 години, съставен от вестник "Dagens Nyheter". А по света образът на малкото момиче се възприема като идеал за най-силната, независима и безстрашна литературна героиня.
Който успее обаче да надникне отвъд очевадните факти, разбира, че всъщност нито дъщерята Карин, нито синът Ларс са истинските вдъхновители на Астрид Линдгрен. Създаването на забележителните истории е обусловено най-вече от детето, завинаги превзело душата на прочутата шведска писателка. Независимо от цифрите в паспорта, разкриващи възрастта на Астрид Линдгрен, тя през целия живот не губи приключенския си дух.


Провокации с цитати

Образът на Пипи Дългото чорапче се харесва и на децата, и на възрастните, защото момичето не само умее максимално да се наслаждава на живота, но и знае кое е истински важното, кое си струва да приемеш на сериозно и кое - не. Някои обаче тълкуват подобно поведение като провокация.
* "Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено ако сами си го определят."
* "Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."
* "Защо жителите на Огнена Земя ходят на ръце? Защото всеки може да си подуха на ръцете, а я ти пробвай да си духнеш на краката!"
* "Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."
* "- Но, Пипи - каза Томи - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. - А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано са необходими страшно много упражнения."
* "Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."
* "- Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"
* "- Пипи, може ли да ядем с ръце? - попита Томи.
- Не знам за вас, аз се придържам към старата хитрост да ям с уста! - каза Пипи."
* "- Защо държиш кон на верандата си? - попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
- Хм - отговори замислено Пипи. - В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта."
* "Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна!"


Астрид Линдгрен с изпълнителката на главната роля в шведската екранизация на историята


Огненочервените коси са запазена марка на героинята

Книгите за щурото момиче са сред най-търсените в безброй страни по света