Пианистът проф. Марко Теца с поклон към Дебюси

Боряна Статкова

Репертоарът на проф. Марко Теца на клавирни концерти като диригент и постоянен художествен ръководител на камерен оркестър "Стравински" в най-престижни световни зали е богат - от барока до наши дни, сътрудничи с виртуозни изпълнители. Преподавател е по пиано в консерваторията "Педроло", Виченца (Италия), с майсторски класове в престижни музикални институции в Мелбърн, Австралия, университета на Южна Каролина, университета UNEAC в Хавана и др., основател на ансамбъл "ТрисТанго", водещ на музикални фестивали в Европа и Южна Америка. Започва кариерата си с награди от реномирани клавирни конкурси, като академичното си образование получава в едни от най-добрите учебни институции, между които "Алфред Корто" в Екол нормал, Париж.
В галерия "УниАрт" и концертна зала на НБУ в края на миналата година проф. Марко Теца (пиано) гостува с концерт на публиката и с музиканти, които го познават от предишни изяви в България (концерти, записи за "Балкантон") и след това майсторски клас за студенти по Европейската програма "Еразъм". Разговаряхме с проф. Теца за творчеството на Дебюси, за чувствителността на публиката и за младите таланти.

- Защо избрахте Дебюси - само заради 150-годишнината от рождението му ли?
- Не може само заради една годишнина човек да се захване с един автор. Преди години бях много очарован от музиката на Дебюси. Защото мисля, че е един от авторите, пишещи за пиано, които имат най-оркестрово мислене. Неговият преход от импресионизма към експресионизма намирам за нещо изключително очарователно и после, на края на живота му, достига и до символизъм. Имам необходимост от повече време, за да навляза в нещата, после трябва да се оттегля, за да узреят, после се връщам отново и правя концерта. От 4 години работя Дебюси.
- Интересувате ли се в детайли от този автор?
- Всеки музикант, който започва да изпълнява определен автор, трябва да направи така, че да познава всичко, отнасящо се до личността му. Изчетох всички книги, писмата. Достигнах до "фетишизъм", защото посетих всички къщи, в които е живял, абсолютно всички места, дори къщата, в която е починал. Интересувам се от всичко. Почти щях да бъда арестуван, тъй като влязох да видя едно от местата, където е живял Дебюси, което се оказа, че днес е частна собственост. Полицията дойде да ме пита какво търся вътре...
- С какво допринесе за усещането, след като сте роден и творите в Италия, разглеждането на тези къщи?
- Като усещането да вземеш малко енергия от композитора, от мястото, където е живял. Все едно да се свържеш много по-силно с него, също като да му облечеш дрехите и да започваш да чувстваш емоциите, които е изпитвал той. Със сигурност това е едно психологическо усещане. Защото после тази къща е обитавана от много хора.
- Защото беше в залата на НБУ ли избрахте дълга и сложна програма от Прелюдиите за пиано 24, в две тетрадки, много рядко изпълнявана в България?
- Поклон към Дебюси е да се чуят на един концерт всички тези творби. Между първата тетрадка с 12 прелюда и вторите 12 прелюда има огромен скок между експресионизма и символизма. Дебюси е казвал, че най-добрият преподавател по контрапункт, полифония е вятърът. Ако нямате тази чувствителност, много трудно ще влезете в музиката на Дебюси. Свирил съм 24 Прелюдии из целия свят 15 пъти в 15 държави. Мисля, че глобализацията е направила така, че тези публични изпълнения са много подобни едно на друго. Мястото, където имам винаги повече удовлетворение, правейки концерти, е Германия. Тази програма съм свирил в Китай, Америка, в Германия... С концерта ми в Кайро завършва цикълът Дебюси.
- В резултат от преподавателската си дейност - какво мислите за младите пианисти?
- Младите хора, с които имаме щастието да се занимаваме в академията, са със сигурност отбрани (с изпит) от каймака на младите хора. Разбира се, двама или трима след това биха могли да направят нещо по-голямо. Светът, който ги очаква навън за пианистична кариера, не е светът, който беше преди 20, 30, 40 години. Толкова много неща зависят, толкова много обстоятелства са извън това да имаш талант. Често това не са красиви и благородни неща, каквато е самата музика.