Петимата кубински антитерористи

Херардо Ернандес Нордело, Рамон Лабаньио Саласар, Антонио Герреро Родригес, Фернандо Гонсалес, Рене Гонсалес - това са имената на петимата кубински герои-антитерористи, осъдени несправедливо в САЩ.
Процесът срещу петимата се провежда в Маями, Флорида - място, където не може да се очаква никаква справедливост към тях. Повече от 12 години тези героични момчета гният неоснователно в пет различни американски затвора - при суров, тежък режим.
Куба, нейните граждани, а и честните хора по света, не спират да настояват за освобождаването на петимата. Третирането им като "шпиони" е гавра с истината. Те не са "подкопавали националната сигурност на САЩ", както ги обвиняват, а са я укрепвали, особено ако се приеме, че най-важното за нея е да пребори тероризма. Всъщност петимата са се занимавали точно с това - опитвали са се да неутрализират терористичните попълзновения на най-радикалните кръгове от кубинската емиграция в САЩ. Целта, разбира се, е била да се предотвратяват преди всичко диверсионни действия и заговори срещу Куба. Петимата са защитавали родината си.
Състояние на присъдите на петимата след преразглеждането им през 2010 г.:

Антонио - 21 години затвор + 10 месеца + 5 години условна свобода
Фернандо - 17 години затвор + 9 месеца
Херардо - 2 доживотни присъди + 15 години затвор (няма промяна)
Рене - 15 години затвор (няма промяна)
Рамон - 30 години затвор

"Престоят ми във Федералния център за временно настаняване в Оклахома бе дълъг. Осемнадесет дни изолиран в килията, наречена "дупка", осемнадесет дни, които ми се сториха цяла вечност.
Разполагах с малко хартия и парченца молив и описвах в дневник тези дни, пишех и лични, много специални писма, родени в самотата, за които, ако перифразирам Хуан Рамон Хименес, бих казал: "Ти си бог на гърдите си, ти си една вселена, ти си един в сърцето си."
Само част от този дневник и едно от деветте писма стигнаха до получателя си. Много ме заболя, че това се случи, и прибягнах до поезията, за да преживея тази изолация и по някакъв начин да поправя необратимата загуба. От 3 до 16 март, вече в затвора във Флорънс, се родиха тези стихове под формата на дневник, който ви предлагам да прочетете като едно стихотворение (както се твърди, че трябва да бъдат четени известните Шекспирови сонети, като, разбира се, вземете под внимание огромната разлика между това класическо произведение и моето скромно творение). За тази стихосбирка реших да напиша десетстишия в бял стих във формата на сонет. Нямам за цел да търся красотата на ритъма, нито съвършенството на строфата, а най-малкото да създавам нещо ново.
Аз просто искам да заведа читателя до кътчетата на моята душа в онези дни на несправедлива и тотална изолация, и както казва Румен Дарио: "Моят протест е написан срещу отношението и срещу необичайната загуба."
Това споделя Антонио Герреро Родригес, нашият Тони, един от петимата кубинци, несправедливо затворени в САЩ, за изпълнената с най-много болка своя стихосбирка. Става въпрос за "Място за почивка", която беше издадена миналата година благодарение на инициативата на издателство "Vigia" ("Наблюдател") от град Матансас, Куба.
Развълнуван от човешкото величие, което излъчват тези стихове, Силвано, приятел на Куба и на петимата, прояви инициатива да публикуваме в интернет - на най-голям брой сайтове и преведени на най-много езици - стиховете, които Тони пише в своята килия-изолатор, а след това да ги съберем в стихосбирката "Място за почивка".
Силвано ни предлага всеки ден от 26 януари до 12 февруари 2011 г. да се публикува в блогове, мейлинг листи и на интернет сайтове поемата, която съответства на този ден, написана от Тони година по-рано, т.е. между 26 януари и 12 февруари 2010 г. На италиански, английски, френски, португалски, дори и на руски, български, азербайджански, китайски или немски език, стихотворенията на Тони ще минават през киберпространството и ще рушат стените на мълчанието.
Това е още един начин да покажем нашата солидарност с петимата, нашата любов, увереността в правотата на техните действия, а също и да вдигнем глас от всички краища: "Свобода за Петимата, СЕГА!"

И да кажем като Тони:

"Уморен съм, но не се предавам.
Ранен съм, но не кървя.
Толкова умора, толкова болка,
успокоявам ги с любовта на моите мечти,
създадени от непобедим материал,
който пазачите не виждат."

Каним ви да участвате в тази нова поетична дейност - "Стихове разкъсващи мълчанието", в знак на солидарност с петимата, и по-специално в чест на Антонио Герреро - човек, който дори и в най-тежките моменти не губи куража и усмивката си.
Ако искате да получите някой от преводите по електронна поща, за да се присъедините към кампанията, можете да пишете на:

POEMAS TONY <tonyunlugarderetiro@gmail.com>,

а след 26 януари вече стихотворенията ще се публикуват.


Вторник, 26 януари 2010 г.

Оказва се, че несправедливостта продължава.
Оказва се, че нося черна кутия.
Оказва се, че аз съм този, който го казва.
Оказва се, че бих искал да ми вярваш.
Оказва се, че летя без страх.
Оказва се, че вените ми пулсират.
Оказва се, че две слънца се преплитат.
Оказва се, че моите камъни потъмняват.
Оказва се, че не мирише на поле.
Оказва се, че друг определя моя час.
Оказва се, че стените се събират.
Оказва се, че моят брат се усмихва.
Оказва се, че в гърдите ми се ражда
и се случва спокойствието.