22 Май 2026петък02:19 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Песничка за кураж

/ брой: 72

visibility 6353

Валери Петров

Какво правиш, боксьорче! Май че губиш надежда?
Е, да, ясно: в нокдаун си и със пукната вежда.
Но какво от това? Не хленчи като бебе!
Имаш въздух все още и два рунда пред тебе!
Провери: как е левия ти?
А десния - как?
На колене до „девет” и
във боя пак.

Е, боли те, уви,
ала ти не реви!
Ти си мъжко момче,
а известно е, че
и най-мъжкия мъж го пердашат веднъж.

А когато боксьорът стои на колене,
това в бокса не значи, че той победен е -
не, той сили набира, макар и с пукната вежда,
той не е още свършен, така само изглежда!
Провери: как е левия ти?
А десния - как?
На колене до „девет” и
в боя пак!

Вярно, доста си бит,
но в тебе има скрит
непокътнат резерв
от рефлекси и нерв!
Ето, точно така!
Ей те, пак на крака!

Един "прав"! Един "хук"!
Един там! Един тук!
Така! Още веднъж!
Това темпо задръж!
Точно тъй! Сега той
яде здравата бой!...
Аз какво ти разправях,
глупчо, глупави мой!

(юни 1993 г., в. „Пардон”)  

В шепа джобове

автор:Любослав Костов

visibility 910

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ