Перверзна солидарност?

Дойче веле

Пред европейската солидарност се задава поредното предизвикателство. Берлин и Париж подготвят нов план за преодоляване на кризата с дълговете. Именно заради това и срещата на високо равнище на ЕС бе отложена за 23 октомври. Как точно ще изглежда обаче този план и на кого ще се хареса той, все още не е напълно ясно.
Според председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, отговорът би трябвало да е ясен: "Само чрез европейско обновление, чрез повече Европа и по-добро европейско ръководство ще съумеем да създадем повече доверие - доверие в способността ни да се справим с кризата".
Би трябвало да е ясно обаче, че и страните със солидни финанси от еврозоната нямат никакво желание да се нагърбват с чуждите дългове и са категорично против въвеждането на общи държавни облигации. Тъкмо това пък искат страните длъжници.
Маркус Фебер, финансовият експерт на ХСС в Европейския парламент, подчертава, че Германия си е свършила навреме работата и сега не бива да се иска от нея да плаща чуждите дългове: "Подобен вид солидарност не би трябвало да съществува. Време е южноевропейците също да се реформират".
Европейската солидарност не бива да води дотам, че бедни държави да трябва да помагат на сравнително богати държави, казва пък председателят на словашкия парламент Рихард Сулик. "Мислите ли, че е солидарно да кажем на словашкия пенсионер: виж какво, решили сме да повишим ДДС-то, за да може гръцкият пенсионер все така да получава пенсията си от 1200 евро? Това е перверзна солидарност", твърди той.
Именно поради съпротивата на Сулик словашкото правителство не успя да постигне парламентарно одобрение за разширения помощен фонд. Но не само в Словакия се надига съпротива срещу досегашния подход към кризата.
Във Финландия правителството настоява за извънредни права по отношение на спасителния чадър. Малцинственото правителство в Холандия пък зависи от евроскептичните сили. Допитванията показват, че все по-малко хора в Германия одобряват изобщо Европейския съюз. Но канцлерката Ангела Меркел, след известно колебание, реши да прехвърли повече компетенции на Брюксел и да сформира едно истинско икономическо правителство: "Ако забележим, че валутният съюз не функционира както трябва, то промените в договора не би трябвало да са табу. Само защото срещнахме трудности при Лисабонския договор, не означава, че през следващите 30 години няма да нанасяме никакви промени в него".
По този начин обаче Меркел рискува сплотеността на собствената си коалиция. Защото баварският ХСС отказва прехвърлянето на още компетенции на Евросъюза.
С една дума: повече Европа би могло да означава край на правителството в Берлин.