Период на полуразпад

Финалът на проекта за газопровода "Набуко" добива все по-отчетливи измерения. След бравурната увертюра, която продължи цели осем години, проектът рязко премина към заключителния си етап. Т.е. към пълния провал на основния си замисъл, да бъде алтернатива на руските газови доставки за Европа и по-точно на газопровода "Южен поток". Съобщението на унгарския премиер Виктор Орбан, че страната му ще се откаже от участие в "Набуко" поради "многото неопределености" около него, е само логично продължение на поредицата от провали, които търпи от години проектът за газопровод.
Да припомним, че "Набуко" бе едно политическо творение на Съединените щати, което беше натоварено с твърде много политика и твърде малко реална икономика. От 2004 г. консорциумът от държавни газови компании от Централна и Източна Европа и Турция така и не съумя да намери надеждни доставчици на газ извън Русия, не можа да подпише нито един търговски договор и отлагаше непрекъснато парафирането на окончателното решение за строежа. Но за сметка на това междувременно цената на проектираната тръба до Централна Азия и Иран се покачи двойно.
Агонията на "Набуко" трябваше да бъде прекратена отдавна, но инвестираните в него политически ресурси бяха твърде много, за да се зачертаят с лесна ръка. Здравата икономическа логика обаче, както винаги става, накрая победи здравата американска сила. Първо, през януари турското правителство обяви, че "Набуко" вече не е приоритетен за него и Анкара ще развива собствения проект за Трансанадолски газопровод. После през март тази година бе съобщено, че дължината на газопровода се скъсява двойно, както и двойно се намалява обемът на газа, който се пренася по него. Което си беше истинската finita la commedia за "Набуко". И накрая дойде решението от Будапеща.
Най-комичното в случая е, че точно в средата на този период на полуразпад за "Набуко" българското правителство го обяви за проект с национално значение, което беше определено като "ключово решение, което ще подкрепи и ускори процеса на развитие на проекта". Да плачеш ли, да се смееш ли. Обикновено българските власти са упреквани, че вървят след събитията. Този път обаче правителството на ГЕРБ явно върви срещу тях. Което изобщо не е за учудване при положение, че действията на този кабинет в енергетиката се дирижират отвън.
Голямата поука за нас от историята около "Набуко" е, че всяко едно подобно мащабно начинание винаги завършва с провал, ако не е икономическо обосновано и се крепи само на политическа воля, пък била тя и на единствената свръхсила. На пръв поглед това е логичен извод, но не и за кабинета на ГЕРБ и лично за премиера Бойко Борисов. За справка вижте престъплението, което беше извършено спрямо АЕЦ "Белене", където политическата целесъобразност победи икономическата полезност. Впрочем съдбата на "Набуко" може би подсказва, че твърденията за окончателната смърт на "Белене" са преувеличени.