Пендаровски минира диалога с България

Велизар ЕНЧЕВ

На 28 януари т.г. стана доскоро немислимото в българо-македонските отношения, което окончателно разби илюзиите на Кирил Петков, че с македонизма може да се преговаря. 

След срещата на президента Стево Пендаровски с делегация на сепаратистката организация ОМО "Илинден-Пирин" имаме лоша новина - с този акт Скопие всъщност неофициално иска признаване на "македонско малцинство" в България. 

Естествено, преди влизането си в ЕС нито президентът, нито правителството на Северна Македония ще поискат това от България. За да не провалят и без това трудния преговорен процес със София.

Срещата на ОМО с Пендаровски е издайнически знак, че "македонското малцинство в България" е част от стратегията на македонистите. 

Но когато един ден влязат в ЕС, ще стане това, което се случи на следващия ден след приемането на РС Македония в НАТО - ще втвърдят тона, ще прекратят преговорите за т.нар. обща история и ще предявят старите си претенции.    

След 28 януари 2022-ра, когато македонски държавен глава за първи път приема сепаратистка организация от България, имаме нова реалност в българо-македонските отношения. И тя съвсем не е розова.

Защо се стигна дотук?

Българската стратегия в преговорите с Република Северна Македония рискува да се провали, защото президентът Радев и премиерът Петков се огънаха под натиска от ЕС и САЩ и дадоха "зелена светлина" за македонското еврочленство с изкуствено занижаване на българските искания.

Вместо да държат на главния проблем в двустранните отношения - присвояването на българската история и македонизирането на българското културно-историческо наследство от Средновековието и Възраждането, Радев и Петков поставиха на първо място вписване на българите в македонската конституция.

Подобно искане е лесно изпълнимо от Скопие. Не е никакъв проблем в тяхната конституция да се впишат българите, наред с малцината роми, хървати, сърби, гагаузи, черногорци, даже и... египтяни.

Единствената пречка - опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, може да бъде убедена да подкрепи конституционна промяна в парламента.

Но опозицията постави контраискане - от София реципрочно да се иска признаване на "македонско малцинство" в България.

И социалдемократът Пендаровски прегърна каузата на дясната ВМРО-ДПМНЕ като своя. Което е прозрачна политическа игра между управляващи и опозиция, но очевидно ефективна.

Грешките в българската стратегия са две 

Първо, доброволно поставихме на втори план главния проблем със Скопие - присвоената история и антибългарските учебници по история, за да позволим на македонистите да влязат в ЕС.  

Второ, първата грешка води до втора, която всъщност е нашият провал. Виждайки, че България се огъва под евроатлантическия натиск и няма да отстоява историята си като приоритет, Скопие минава в настъпление и ще иска признаване на "македонско малцинство" в Пиринския край.

Да не забравяме: самият Радев заяви пред премиера Ковачевски, че очаква вписване на българите в македонската конституция, за да вдигнем по-лесно и по-бързо евробариерата пред Скопие. 

Добре е да помним още нещо: ОМО "Илинден" е сепаратистка организация, която преди 12 години излезе с декларация, в която четем: "България трябва да прекрати незаконната окупация на Пиринска Македония, а българската войска, администрация и полиция да се изтеглят от областта..."

Извършеното от Пендаровски може да се сравни с евентуална среща на български президент с... Баската сепаратистка групировка ЕТА. Как ли би реагирала в този случай Испания?

Ето как може да се отговори на срещата на македонския президент с ОМО "Илинден-Пирин":

1) Българският посланик в Скопие да бъде изтеглен за "консултации" в МВнР. Софийската му командировка да продължи неопределено време. 

2) Зам.-министър във ведомството на Теодора Генчовска да извика временно управляващия македонското посолство в София и да му връчи протестна нота. 

Препоръчително е в нотата да има изречението, че срещата "Пендаровски-ОМО "Илинден-Пирин" е "недопустима намеса във вътрешните работи на България, в разрез с правовия ред в страната".

3) Президентът Радев да оттегли поканата си към Пендаровски за гостуване в България.

4) От българска страна да се замразят срещите на Смесените комисии за икономика, транспорт, комуникации и др., създадени с решение на премиерите на двете държави само преди седмица... 

24 часа след скандалната среща в Скопие

МВнР публикува заявление на сайта на ведомството. 

С подчертано мек тон в него се говори за "повишаване на общественото напрежение, породено от конкретни действия на президента на Северна Македония, с което се правят опити за възобновяване на теми, влизащи в конфликт с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г."...

Вместо да се връчи нота, в която твърдо се отговаря на недопустимото поведение на македонския президент, българското МВнР дори не посмя да изрече името на Пендаровски.

Предпазливата българска реакция обаче доведе до нов залп от Скопие. Още не бе изсъхнало мастилото от заявлението на МВнР и Пендаровски отговори, че нито едно негово действие, включително срещата му с ОМО "Илинден-Пирин", не противоречи на българо-македонския договор от 2017 г. 

След което прави още по-смущаващо твърдение, според което "всяка институция и в двете страни трябва да допринася за преодоляването на отворените въпроси..."

Но противоречието е налице 

В чл. 11 (2) в договора изрично е казано, че договарящите се страни няма да толерират организации, извършващи сепаратистки действия. А по определението на Конституционния съд от 1999 г. "ОМО е сепаратистка организация".

Споменаването пък на "отворени въпроси" от Пендаровски, в контекста на ОМО-вския сепаратизъм, е официално повдигане на въпроса за "македонско малцинство" в България.  

След всичко това най-нормалната реакция на Румен Радев е да оттегли поканата към Пендаровски за гостуване в София, а правителството ни да преосмисли преговорната стратегия със Скопие.

Дали сега ще преглътнем македонистката провокация, дали пак ще си замълчим заради евроатлантическата солидарност?

Въпросите остават открити и чакат своя бърз и адекватен отговор.