Пеевски гледа на държавата като на фирма за производство на услуги

Проф. Николай Слатински, Фейсбук

Делян Пеевски предлага да си плаща охраната от НСО...
Поредно доказателство, че днешната властова каста, този механичен сбор от изборни аристократи, няма елементарна представа какво е това държава, що е това държавност!
Те гледат на държавата като на фирма за производство на услуги, застанали са на входа и на изхода ? и консумират благата, които обезпечава тази фирма...
Държавата не е нищо друго, а сложен механизъм за производство на сигурност за самата нея, обществото и гражданите.
Работата е там, че производството на сигурност от когото и да е – било то държавата или някой друг – се осъществява от структури, средства и хора. Пожарът се гаси от пожарна, пожарни коли и пожарникари.
Тук няма значение чия точно е собствеността. Пожар може да гаси и държавна структура, и частна.
Проблемът е, че държавната структура действа на принципа на производство на сигурност като благо, т.е. за всички граждани; докато частната структура действа на принципа на производството на сигурност като услуга, т.е. на пазарния принцип.
И ако за сигурността, която се произвежда от частна структура, има повече конкуренти, тя ще предпочете онзи от тях, който плаща най-добре.
Пламнат ли домът на обикновения гражданин и дворецът на олигарха, частната структура ще хукне да гаси двореца на олигарха.
Идеята на Пеевски да използва държавната НСО като частна охранителна фирма е безскрупулна и брутална. НСО е държавна институция, тя трябва да извършва охранителна дейност, съвместима само с националните интереси и националната сигурност. Контингентът на охраняваните от нея личности трябва да бъде изключително ограничен и свързан с държавността.
За съжаление този контингент постоянно се раздува, критериите за попадане в него са размити и все по-малко свързани с държавността и националните интереси и сигурност.
Охраняването от НСО се превръща трайно в привилегия, която се полага автоматично – даже не толкова заради формално заемания пост, колкото за неформалния статус на съответната персона в обществото – на задкулисен олигарх, на притежател на материални и нематериални активи, които обезпечават сериозен пакет акции върху държавата България.
Абсурдната и цинична идея може да се разшири, да се разгърне, поле за това – огромно.
ДАНС може да поеме срещу заплащане контраразузнавателната и финансово-разузнавателна дейност на съзвездието от фирми на Пеевски (и на обръча от фирми на Хидролога на България).
ДАР може да обезпечава срещу заплащане пребиваването на Пеевски зад граница, когато на него не, не му се прибира в България.
БОП-ът може да поеме срещу заплащане противодействието на проблемите на Пеевски с организирани престъпни групи.
Граничната полиция може срещу заплащане да се заеме с опазването на границите на неговата империя, с която София граничи някъде при Вакарел и Пасарел.
Жандармерията може срещу заплащане да помага на Пеевски при грижата му някое печелившо предприятие да си смени собственика.
А България като цяло може срещу заплащане да му повери управлението си.
То и така той взема активно участие в него, поне да си плаща за това.
Казано вече сериозно, ние всекидневно получаваме доказателства, че държавата и държавността ни за нищо вече я нямат онези, които де факто правят с тях каквото си пожелаят. Те са оперирани от грижата за държавата и от чувството за държавност. На тях демокрацията започва да им пречи – каквото можаха, взеха от нея и чрез нея.
Сега вече цялото богатство на държавата не им стига, трябват им нейните институции. Най-напред тези от сигурността. Само те – де юре – още не им принадлежат. Но защо им е да им принадлежат де юре, ако им принадлежат де факто. Срещу заплащане, разбира се, че как иначе...