Пазарната икономика и хаосът в българското земеделие

Проф. д-р на ик.н. Атанас ГАНЕВ

Известно е на всички, че проблемите с хранителните ресурси и нуждите на хората от храни в света се изостря непрекъснато. Цените растат спекулативно и страните трудно се справят с това поради престъпното срастване на сивата икономика в бизнеса с управляващите среди.
България не прави изключениe. Производството намалява, страната ни от нетен износител преди години се превърна в нетен вносител на основни хранителни продукти - месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, плодове, грозде, зеленчуци и др.
Преди години около 30% от българския износ бяха пресни и преработени селскостопански продукти и те прославиха нашата страна в света. След 1989 г. тези позиции са загубени в резултат на безхаберието и слепотата на тези, които ни управляваха. Смешно е политици и десни държавници, които даже и със закони извършиха престъпния погром над българското земеделие, сега да обвиняват другите! Срамна и неясна е политиката и на сегашното правителство. Преди да дойдат на власт, обещанията бяха едни, а на практика се провежда политика против интересите на хората. Докарахме я дотам, че при наличието на благоприятни условия за производство на земеделска продукция да ставаме все по-зависими от вноса. От няколко месеца министър Найденов, който по душа е народен човек, ходи по пазарите, констатира спекулата с цените и вместо да предприеме мерки, които да допринесат за определен обрат, заявява, че той и държавата не могат да се намесват в условията на пазарната икономика. Тази пасивна, съзерцателна политика говори, че управляващите са безсилни, нямат капацитет да управляват или че са заинтересовани от хаоса, т.е.  в мътна вода, както казва народът, ловят риба. Навсякъде по света държавите търсят възможности и намират регулиращи механизми в производството, пазара и цените на хранителните продукти. В страни, в които правителствата не могат да намерят адекватни регулации, настъпват масови народни недоволства, погроми на имущество, арести и убийства, насилие над бедните слоеве от населението. Типични са примерите в Тунис, Мароко, Гърция, Румъния и др. Съществува реална опасност тези недоволства да се увеличават и в нашата страна. Търпението на хората, които в преобладаващата си част са бедни и не могат да свързват двата края, да излязат на улицата и с позволени и непозволени средства да отстояват интересите си. Стигнем ли до това - гладната вълна да залее улиците в страната, тя трудно може да бъде спряна. Не прилича на сегашния ни министър на земеделието, който ходи по пазарите и пее по телевизията "Назад, назад, моме Калино", да смята, че е безпомощен да се намесва в хаоса! Щом като държавата прави опити да се намесва в областта на енергийните, водните и други ресурси, още по-належащо е това да става в областта на храните. Министърът на земеделието оглавява най-богатата банка, какъвто е ДФ "Земеделие". С прилагането на диференциран подход за стимулиране на производството на нужните на страната продукти по пътя на субсидирането, кредитите и финансирането е възможно в значителна степен да се озапти и регулира хаосът и в крайна сметка да се спре вносът на храни, които можем да си произвеждаме. Това е само една от възможностите, а съществуват и други. Оттук произтича обективната необходимост от търсене на алтернативни политики и решения във всички области на икономиката и на първо място - в отрасъл "Земеделие", който да осигури необходимите храни.
В това отношение, макар и със значително закъснение и пропуснато ценно време, добро е начинанието на БСП с разработването и търсенето на конкретни реални алтернативни решения в аграрния сектор.
Това стана на специален пленум, който се проведе на 15 януари т.г. Приеха се като основа алтернативни политики в изпълнение на решенията на последното заседание на Конгреса на БСП, който се проведе в края на 2010 г. На пленума станаха полезни, макар и твърде остри, обсъждания и предложения. На основата им материалът ще се доработи и предостави на всички партийни структури в страната за обсъждане от преките производственици и специалисти. След тези обсъждания документът ще се доработи окончателно.
Смятам, че това мероприятие следва да се превърне в национален приоритет за всички добронамерени политически сили и административни органи. Само така могат да се решат по-добре проблемите и да се отговори на очакванията на хората през тази предизборна година. Уверен съм, че когато проблемите се подемат отдолу, от хората, които впоследствие на практика и ще ги реализират, резултатите ще бъдат по-добри. Ще получи доверието на хората онази политическа сила, която излезе с конкретни, а не с общи лозунги и обещания. Под напора и контрола впоследствие на цялата общественост няма как да не се изпълняват обещанията. Това е принципът на парламентарната демокрация.
Хора, внимавайте кого ще избирате и на кого ще се доверявате!