Пазарна логика

Преди няколко години, когато кризата още не беше почукала на вратата, решихме да дарим хранителни продукти на дом за деца без родители. "Малка радост за празника", си казахме. Уви! Директорката на дома "поряза" благотворителната кауза в зародиш: "Стига сте ни дарявали храни, дайте ни пари, ние знаем какво да направим!" Видяхме дечицата - гледаха ни в ръцете и с радост приеха всичко - пакетчета дъвки, шоколадчета, бонбони... Повече не стъпихме в този дом. Дарихме храна другаде, където възпитателите и децата я приеха със сълзи на очи. От благодарност.
Днес, когато мизерията и безработицата са спътници в живота на почти всяко българско семейство, безхаберно и потресаващо звучат фактите, че всеки месец на боклука се изхвърлят между 190 и 250 тона плодове и зеленчуци. В същото време стотици хиляди хора гладуват, хиляди от тях не могат дори да си позволят плодове и зеленчуци - особено през зимния сезон. 
Не звучи успокоително фактът, че и по света половината храна отива на боклука. У нас не става въпрос нито за презапасяване, нито за излишъци, както е в други, "богати" държави. А за "българска работа". И особен тип "пазарна логика". Навсякъде по света, не само в навечерието на празник, но и по различни поводи, като например застояване на дадена стока, насищане на пазара и пр., търговците намаляват цените. Защото икономическата логика е да се печели от оборот, а не от цени. У нас, напук на принципите на пазара, е обратното. Голяма част от т.нар. търговци предпочитат да печелят от цени. Затова и не отстъпват от прецизно калкулираната в аванс печалба. А тя е солидно аргументирана с транспорт, внос и прекупвачи.
Така е - богати хора, пишман търговци, липсваща държава. И резултатът е стотици тонове храна на боклука. Да сме богати - не сме. Търговците са ни търгаши, защото им позволяват да бъдат такива. А че е така, спор няма - как иначе да си обясним "българското" поведение на западни търговски вериги у нас. Май "ключът" е в липсата на държава. Или в употребата й за собствена изгода и показ. Защото министерските акции за "замразяване на цените" комай наливат вода в чужда мелница, не и в тази на обеднелия народ.
На пръстите на двете ръце се броят дарителите на създадената преди половин година хранителна банка. Досега са раздадени малко над 110 т храна, която достига до 3000 души. Капка в морето. Глас в пустиня остана и обещанието на зам. финансовия министър Владислав Горанов, че се обмисля намаляване на данък печалба за даренията в натура. Данъчните закони за 2013 г. бяха приети, но такава промяна в тях не се появи. А държавите в ЕС прилагат различни стимули към бизнеса, за да дарява храна, вместо да я изхвърля. Във Великобритания, Австрия, Ирландия, Естония, Италия, Малта, Полша, Унгария и пр., дори и в съседна Румъния, ДДС е нулев или с намалена ставка. Само в България, Чехия и Словакия преференции няма. Затова продължаваме жадни да газим във вода до колене.