Пазарът на имоти очаква еврото

Въпреки че предпоставките да има активизиране на пазара са налице - лихвите по кредитите са стабилни, много нисък процент на безработица в България, което дава допълнителна сигурност на хората, че биха могли да си позволят дългосрочно да изплащат кредити, в момента пазарът е в очакване, твърди в интервю за БТА Александър Бочев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ). Според него застиналият пазар говори, че основните играчи са объркани заради неяснотата около присъединяването на страната към еврозоната. Бочев смята, че най-вероятно ще има завишаване на цените след влизането на България в еврозоната, а ако това не се случи, пазарът ще остане на същите равнища. Шефът на НСНИ очаква задържане на сегашния темп на поскъпване на имотите, като техните цени ще се увеличат с 10% на годишна база.
Според Бочев трайно се запазва тенденцията към покупка на по-големи имоти. Конкретно за София, в районите, които са се утвърдили като подходящи за живот на семейства с деца, се търсят тристайни - с две спални, четиристайни, дори и по-големи, коментира председателят на НСНИ. Сега в София най-много сделки се отчитат за районите, в които бурно се развива новото строителство - "Манастирски ливади", "Малинова долина", "Овча купел", "Левски Г" - все райони, в които все още има пространство за усвояване от жилищното строителство, коментира Бочев. Обратното, там, където такова няма, се отчита и дефицит на предлагането на имоти, което пък води до ръст на цените, допълни експертът и посочи, че става дума за район "Оборище" - около Докторската градина, в долната част на "Лозенец", "Изток", "Иван Вазов", където цените на старото строителство растат, макар и не с големи темпове.
Наблюдава се отлив на доста чуждестранни инвеститори от пазара на морски имоти и в момента такива имоти се търсят основно от българи. Според председателя на НСНИ ръст на цените се наблюдава в районите около Несебър и в града, но има и места, където цените на ваканционните имоти са без промяна години наред заради презастрояването, недотам добрата поддръжка на сградния фонд, както и заради факта, че много от имотите, купени от руски граждани в затворените комплекси, в момента не могат да се използват рентабилно.