Пазар с примка на шията

Не говори за въже в къщата на обесения, съветва испанска поговорка. Ние обаче няма да се вслушаме в нея. Тъкмо обратното. Ще говорим за въжето, стягащо примката около пазара на ток, който ще бъде освободен напълно след 1 януари 2016 г. Ще говорим за онова, което политици и институции премълчават, подхвърляйки ни поредната залъгалка, наречена либерализация на електроенергетиката.
Когато свободата "сполети" потребителите, те щели да престанат да бъдат "закрепостени към едно или друго ЕРП" (Делян Добрев, 29.01.2015 г.), а цената на тока щяла да падне (Иван Иванов, 16.04.2015 г.). Такива светли бъднини на близкия хоризонт, разбира се, галят слуха на хората в година на избори в страна, в която 61% от домакинствата са енергийно бедни (над 10% от доходите им отиват за ток и отопление), въпреки че електроенергията у нас е най-евтина сред останалите членки на ЕС. Обаче доходите са много пъти по-ниски. 
Реални ли са обещанията на политиците? Идва ли краят на "крепостничеството" за битовите абонати?

Ще падне ли наистина цената на тока?

Отговорът е: може би, но не съвсем. Нещото, което предстои да разберат всички недоволни от настоящия си доставчик на ток и мечтаещи за бърза раздяла с него, е, че в известна степен те са свързани завинаги с едно от трите електроразпределителни дружества (ЕРД). ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про притежават и управляват електроенергийната инфраструктура в страната - мрежите на средно и ниско напрежение. Ето защо - харесва ли ни или не - онази част от месечната сметка за ток, срещу която пише "цена за достъп, снабдяване и разпределение", ще продължаваме да плащаме на едно от трите ЕРД и на електроенергийния системен оператор (ЕСО). Както и досега, ЕРД ще отчита електромерите. Свободата ни на битови потребители ще бъде само в избора на търговец, от който да си купим електроенергията. Нека видим възможна ли е тя.
Добрата новина е, че на пазара вече има над сто търговци на ток, лицензирани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Лошата е, че никой от тях, с изключение на нашите сегашни доставчици, няма опит в реалното администриране на стотици дребни клиенти, каквито са битовите абонати. Това първо. Второ. За малко търговци, да не кажа за никой, не представлява интерес индивидуален потребител, чиято инсталирана мощност е около и под нищожните 15 кВт. Трето. С отпадането на регулирания пазар изчезват и някои удобства, за които досега не сме си давали сметка, като например отсъствието на задължение да прогнозираме и управляваме потреблението си. Излизайки на свободния пазар обаче, трябва да сме наясно, че всяко отклонение от предварително заявената консумация на ток

подлежи на санкция

Разбира се, този досаден ангажимент можем да прехвърлим на търговеца, от когото сами ще купуваме електроенергия, в случай, че намерим такъв смелчага. Той ще трябва да се заеме и с балансирането на потреблението ни, да гарантира сигурност и непрекъснатост на доставките и да внимава да не фалира, докато обира луфтовете от непредсказуемото ни поведение.
На свободния пазар, където ще се окажем от 1 януари 2016 г., всяко отклонение от заявеното предварително количество електроенергия води до скъпа покупка на недостигаща или продажба на излишна енергия, чиято цена е ниска. Проблемът е, че българските домакинства не са снабдени с "умни електромери", които имат възможност за почасово отчитане на товара, а това е препятствие за смяната на доставчика на електроенергия. Макар евродиректива от 2009 г. да препоръчва въвеждането на "умни електромери" при 80% от абонатите до 2020 г., държавният регулатор на практика освобождава ЕРД от подобен ангажимент, тъй като приема, че разходът е икономически неоправдан. С решението си от 2013 г. ДКЕВР (тогава) препоръчва инсталиране на интелигентни системи за измерване на електрическата енергия до 20%, но не по-малко от 10% до 2020 г. Дефектът ще бъде елиминиран чрез "стандартизирани товарови профили". Това са усреднени статистически данни за група потребители, при които няма възможност за индивидуално почасово измерване на консумацията на електроенергия (главно битовите потребители). Те трябва да се изготвят от ЕРД, но списъци с такива още няма огласени. Няма и разписани правила, по които ще можем да сменяме един търговец с друг, а до края на 2015 г.

остават едва седем месеца
 
Ако поради някаква причина се случи да останем без договор с търговец на електроенергия, няма да стоим на тъмно, разбира се. Тогава обаче ще попаднем в лапите на т.нар. доставчици от последна инстанция (ДПИ), продаващи тока на цени, определени от КЕВР, които са над пазарните.
Към момента е ясно, че бягство от ЕРП няма и не може да има. Частично - може би, но пълно - не. С какъв ефект за потребителите ще е "разкрепостяването" от досегашните доставчици на електроенергия е трудно да се предвиди дори само заради факта, че по нашенски обичай ще правим всичко в последния възможен срок, че и оттатък него.
Твърде съмнителен е и успехът на всякакви - политически, че дори и експертни прогнози за падане цената на тока след пълното либерализиране на пазара. Аргументът, че конкуренцията между производителите на електроенергия ще "натиска" цените надолу, в случая е несъстоятелен. Защо? Много просто. Ясно е, че потреблението в страната е скромно. Ясно е също, че не са малко моментите, когато битовите потребители са по-големи консуматори от индустриалните. Не си мислете обаче, че това се случва, понеже индустрията ни е суперенергийно ефективна. Не. Просто такава няма или ако има, делът й е пренебрежимо малък или пък тя ползва друг енергоресурс, например газ. Икономиката е в състояние на будна кома. Колкото и да ни убеждават политиците, че се съживява, достатъчно е да отворим страницата на ЕСО в интернет и да погледнем товара на електроенергийната система в реално време. Вчера сутринта (19 май 2015 г.) в 4,00 часа, когато потреблението в бита е минимално, той е бил смешните... 2200 МВт. Махнете от това число около 600 МВт износ. Онова, което ще получите, е брутният вътрешен товар. За 2014 г. средният такъв е около 4200 МВт заедно с количествата за износ.
 
Какво общо има всичко това с пазара

с либерализирането му и с цената на тока? Общото е въжето, което стяга примката, от която измъкване няма, известна като ангажимент за задължително изкупуване на произведени количества електроенергия, които страната ни е поела на база дългосрочни договори или по силата на действащи евродирективи. Тук са американските централи, производството от възобновяеми източници (ВИ) и когенерацията. Инсталираната мощност на тези незаобиколими производители (виж фиг. 1) е над 4500 МВт. Разбира се, те не генерират електроенергия 24 часа в денонощието, особено ВИ, освен това имат ограничения, налагани оперативно от ЕСО и други на база решения на КЕВР.
Министър Теменужка Петкова обяви, че електропроизводството на когенерациите в топлофикациите и заводските централи ще бъде ревизирано, но това не означава, че ще отпадне напълно. Надеждите за преразглеждане на договорите с американските централи засега са в позиция на изчакване. Меморандумът за разбирателство, подписан през февруари тази година, декларира добри намерения, които може и да се реализират при условие, че Националната електрическа компания (НЕК) изплати задълженията си, които възлизат на 700 млн. лв. От изказване на изпълнителния й директор Петър Илиев пред Временната парламентарна комисия за установяване на състоянието в енергетиката става ясно, че над 70% от разходите отиват за електроенергия, която е задължителна за изкупуване (вж. Таблица).
От началото на 2016 г. всички производители трябва да са на свободния пазар, в това число и американските ТЕЦ-ове, централите на ВИ и когенерациите. Цената на тяхната енергия е по-висока от тази на АЕЦ и държавната "Марица Изток 2", но задължението за изкупуването й си остава. Тогава? Битовите потребители, също като стопанските, ще започнат да плащат

цена "задължение към обществото"

Сега тя е малко под 19 лв. за МВт/ч без ДДС. Според енергийни експерти след либерализирането на пазара "задължението към обществото" трябва да стане 75 лв. за МВт/ч., за да постигнем мечтата на премиера Борисов за "зануляване" в енергетиката. Което пък ще вдигне неимоверно цената на тока. Дори и да се стигне до някакъв компромисен вариант, при който политическите аргументи надделеят, ясно е, че непазарната част в сметката ни за ток ще е огромна. Тя е съставена от цените за мрежовите компоненти - достъп, разпределение и снабдяване, и от цена "задължение към обществото", всички те определяни по административен път от КЕВР. Кое му е свободното тогава на пазара и що за свобода е нашата, при положение, че примката на шията си остава. За години напред. 

Електроенергия за задължително изкупуване за регулирания пазар от НЕК

Централа       Стойност      Процент
               в млн.лв.   от разходите

АЕЦ                         51            3%
МИ - 2                   113            6%
МИ - 1                   228           11%
МИ - 3                   223           11%
ВИ                         526           26%
ВЕЦ (НЕК)             101             5%
Топлофикации     450           22%
и заводски                


Автор: инж. Александър Харизанов