Павлова размаха пръст да не се прави кампания с европроекти

Регионалният министър Лиляна Павлова изрази вчера "огромно съжаление, че 90% от предизборната кампания се води за сметка на проекти с европейско финансиране". "Това не трябва да се прави, апелирахме неведнъж. Европейските проекти са за всички и не трябва да се политизират. Неслучайно периодът е 7-годишен и обхваща минимум два мандата на кметове", каза Павлова пред журналисти след заседание на комитетите за наблюдение на изтичащата оперативна програма "Регионално развитие" и новата програма "Региони в растеж" във вторник.
Същевременно управляващите не пропуснаха да се похвалят, че инвестициите, направени по старата регионална програма, са довели до увеличението на брутния вътрешен продукт на България с над 1 процент. Изявлението бе на заместник-министъра на регионалното развитие Деница Николова, също кадър на ГЕРБ. Сред другите ползи, доказани от оценки на нетното въздействие на оперативната програма чрез макроикономически модел, е увеличението на публичните инвестиции с над 15 на сто и на частните - с 2,5 на сто. Последното е ефект от финансовия инструмент "Джесика", което показва нуждата от разширяването на този вид привличане на частни вложения в публични проекти, посочи Николова.
По старата оперативна програма "Регионално развитие" (2007-2013), чийто срок за разплащане изтича в края на тази година, има общо 49 рискови проекта. Шест от тях няма да приключат в срок, защото по тях към днешна дата няма сключени договори с основен изпълнител. "Три от тях могат да бъдат спасени, тъй като са за проектиране на градове, но за другите нямаме тази нагласа, защото става дума за туристически маркетинг", заяви регионалният министър. Бенефициент по тях е Министерството на туризма, което не успяло да ги реализира и договорите за безвъзмездното им финансиране трябва да бъдат прекратени.
Високорискови са 43 проекта, чието изпълнение е 50-60%, а те трябва да бъдат въведени в експлоатация до края на годината, но това не е невъзможно, посочи Павлова. Съществува обаче опасност част от разходите по тези проекти да останат за сметка на бенефициентите им.
По думите й сред рисковите проекти са такива за градска среда, за здравеопазването, както и построяването на Северната скоростна тангента на София. Общо те са за около 400 млн. евро, но половината от сумата се пада на Северната тангента. "Смятам, че не повече от 40 млн. евро ще е сумата, която може да остане за сметка на бенефициентите", каза Лиляна Павлова.
До момента от програмата са разплатени 86% или около 2,7 млрд. лв. по над 1100 проекта. "902 от големите проекти вече са приключили. Над 450 училища, 400 детски градини, 43 университета, 72 сгради на културната инфраструктура бяха реновирани. 121 туристически атракции за над 165 млн. лв. разцъфнаха пред очите ни, над 200 млн. лв. безвъзмездно получи здравеопазването ни", не пропусна да се похвали Павлова.