Интервю
Павел Иванов: Безсмъртният полк е опазване на паметта
Фашизмът е последното укритие на капитализма, казва председателят на фондацията, организатор на шествията на 9 май
/ брой: 87
Павел Иванов е роден на 25 юни 1969 г. в Пловдив. Художник и преподавател. Завършил е българска филология в Пловдивския университет и стенопис в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Работил е и като журналист. Председател е на движението "Безсмъртният полк" и на едноименната фондация, регистрирана в Пловдив.
- Г-н Иванов, как се роди идеята да създадете фондация "Безсмъртният полк" и да организирате шествия на 9 май в памет на загиналите в борбата срещу фашизма?
- Първо искам да поздравя всички българи с Деня на победата над фашизма! Самата инициатива "Безсмъртният полк", както знаете, започва от руския град Томск през 2012 г. Идеята при нас възникна в края на 2013 г., през 2014 г. решихме да я осъществим и се свързахме с представителя на "Безсмъртния полк" за руснаците в България Полина Босилкова, която също е от Томск. Влязохме в разговори поради това, че българската Съпротива от 1923 г. (за да сме точни - още от края на Първата световна война) и до участието във Втората световна война, до 1945 г., дава изключително много жертви. Българската армия е единствената чужда армия, която е участвала в последния етап на войната в състава на Червената армия. И това е причината ген. Владимир Стойчев да бъде на Парада на победата през юни 1945 г. на Червения площад - единствен представител на генералитета на чужда армия. Всъщност нашата идея беше следната: в целия свят шествието "Безсмъртният полк" е израз на почит към загиналите участници във Втората световна война, които са отхвърлили фашизма и са прекратили шествието му по света, но в България ние честваме всички антифашисти. Т. е. не забравяме нашите български антифашисти, които са дали живота си за победата над фашизма. "Безсмъртният полк" в България работи за две цели: от една страна, за превръщането на 9 май във всенароден празник, ден за почит към участниците победители във Втората световна война и от друга страна - съхраняване на паметта за българските участници в Съпротивата срещу всички фашизми - и българските, и европейските, и световните.
- В колко града у нас в момента се правят шествия на "Безсмъртния полк"?
- Първата година бяха около 30 града, втората стигнахме до 39, след това станаха към 48-49, от две години едни и същи градове участваме, в момента може да се говори, че са 50. Това са само градовете, които са се свързали с нас и са ни дали информация, че ще правят шествие, но има и такива, които си го правят, без да ни съобщават. Ние не можем самостоятелно да организираме инициативата в цялата страна, но се включиха вече над 20 организации, на които благодаря - и на руските, и на българските. Помагат ни организации и структури в цялата страна като тези на военноинвалидите, на ветераните от войните, СБЖ и наистина идеята за "Безсмъртния полк" се превръща в празник. Нашата цел всъщност е да пропагандираме 9 май като Деня на победата и на хората, които са дали живота си за нея. Тази година повдигаме за пръв път инициативата "червена лентичка", т. е. хората да носят не само георгиевската лентичка, което е руската инициатива, но и червена лентичка, частица от знамето на Победата.
- Както споменахте, полкът шества в цял свят, в десетки страни на всички континенти...
- Основната разлика е, че в десетките страни това е инициатива на руските общности, а у нас е основно инициатива на българските наследници на хората, участвали в Съпротивата. Включително на хора от целия Съветски съюз - и руснаци, и казахи, и украинци, беларуси, които са участвали в редовете на Червената армия. Миналата година в Пловдив дойде да чества с нас група от Швеция, където още няма "Безсмъртен полк".
- В последните години виждам в шествията много хора, които нито са партийни, нито са свързани с идеологии, просто са антифашисти.
- Всеки от нас има своите лични убеждения, но идеята е да се пази семейната памет за участниците в Съпротивата. Затова идват и хора, които са десни. Асен Агов е пример. Той е крайнодесен, но неговият дядо е сред хората от лявото крило на БЗНС, които са подготвяли Съпротивата и атентата през 1925 г.
- Но въпреки широкия спектър на участниците винаги има и други, които реагират яростно, и във вашия сайт видях една реплика: "Абе, комунисти, умрете!" Как си обяснявате тази омраза, какви са тези хора?
- Мисля, че винаги комунистическата идеология, която е насочена към прекрояване на системата за частно присвояване на обществени ресурси, ще бъде лоша за тези хора, които искат да имат точно това. Никога комунистите няма да бъдат възприемани добре от такива хора.
- В последно време се възроди скандалът с новите учебни програми по история, в които Съпротивата изобщо липсва и целта е младите да не знаят, че у нас е имало фашизъм и борци срещу него, някои ги наричат терористи...
- Точно това беше другото, което ни накара да започнем да работим по линията на "Безсмъртния полк". Просто защото наистина имаме подмяна и пренаписване на историята. Начинът, по който се поднася историята, обслужва сегашни политически интереси. Според тях споменът за Съпротивата е лошо нещо, защото, ако младите хора на един народ знаят, че могат със съпротива да свалят капитализма, да свалят фашизма, съществуването, реализацията и трупането на богатства са много заплашени.
- Забелязвам, че все повече млади хора участват в шествията на "Безсмъртния полк".
- Наистина, много са младите хора. Имам наблюдения, че започна много силно олевяване и при студентите, и при учениците от горните класове, виждам реакция спрямо т. нар. официална идеология, която се насажда, и рано или късно тази реакция ще намери своите форми на проява.
- В момента в Европа има различни прояви на истински фашизъм, но властващите са слепи за тях. Според вас възражда ли се фашизмът днес и трябва ли и сега да се борим срещу него?
- Да, фашизмът си съществуваше в една латентна форма досега и напоследък с този нов мощен тласък на антикомунизъм беше съвсем нормално да се активизира. Пък и чисто, диалектически погледнато, фашизмът е последното укритие на капитализма. Когато не може със стандартни икономически и политически мерки да бъдат постигнати целите на класата, която управлява, те започват радикализиране. Това води до издигане на идеята за Европа на нациите, Европа на народите, за засилване на суверенитет. Макар че капитализмът няма как да даде заден, и глобализмът няма как да даде назад. Един пример давам - търговията. Няма как някой да произвежда и домати, и компютри, и лекарства. Всичките лекарства са вносни и ако не сме в глобална система, няма как да съществуваме.
- Е, лекарствата са вносни, понеже унищожиха при прехода българската фармацевтика...
- Да, така е. Но и преди това не сме имали ресурсите да се справим с всичко сами. Трябва да търсим един свят, в който да бъде изключително силно развито социалното; собствеността да бъде силно обобществена и да даваме приоритет не на частната, а на обществената собственост, която да работи за обществения интерес. И тогава вече на базата на, бих казал, един модерен интернационализъм да търсим удовлетворяване на интересите на всяка една държава и на всеки гражданин.
- Доста далеч сме от такова общество, под диктата на САЩ непрекъснатото се въвеждат нови и нови санкции спрямо Русия, от които Европа губи. Като причина за това Западът повтаря присъединяването на Крим към Русия. Как ще коментирате?
- Тук всичко зависи пак от конкретните интереси. В тази ситуация бих желал да говорим, че имаме ООН, имаме Конвенция за правата на човека и там категорично е казано, че всяка общност има пълното право да защити свободата си. Тотално се мълчи за това, че населението на Крим с референдум пожела да се присъедини към Русия. Този референдум не го признават, защото не им е изгодно. Но ако населението на Крим иска да живее в Русия, то има пълното право да живее в Русия. Това има право да реши единствено Крим. Приказките за ненарушимост на границите са исторически недоказани глупости. Колко пъти се прекроиха граници за последните 100 години и в Европа дори в последните десетилетия! Още един пример - Косово. Имаш голяма раждаемост, увеличава се албанското население, какво ще го правиш - ще го държиш в робство, ще му дадеш възможност да се развива, или ще го прогониш от земите, където живее? Като искаме България да бъде мощна, нека жените на България да раждат деца, нека икономическото благосъстояние на населението да се подобрява - дори ако трябва с различни форми и на социализъм, за да може да дадем стабилност на държавата и да се развиваме. Ако една държава е мощна и има население, няма как да я стопиш. Може да стопиш нещо, което умира.