04 Декември 2021събота03:51 ч.

Божидар Андреев изтласква 192 кг на Европейското в Батуми, което е и нов европейски рекорд

Портрет

Пътят на щангиста

От село Тополчане до елита на тежката атлетика за Божидар Андреев

/ брой: 205

автор:Марин Милашки

visibility 1234

Божидар Андреев се утвърди като най-добрия щангист на България последните години. Той стигна до висотите на спорта главно заради упоритостта си в залата, а и на състезателния подиум. Тази година беше най-силната му при мъжете, след като стана европейски шампион в Батуми, Грузия, в кат. до 73 кг, а миналия месец се окичи с бронз на Световното в Патая, Тайланд. Сливналията е и олимпийски първенец за младежи от Игрите в Нанкин, Китай 2014 г. На юношески европейски той вече има 3 титли, а при кадетите до 17 г. още две. В сряда на шампионата на континента до 23 г. в Букурещ българинът заслужи златото, с които увеличи шансовете си за класиране на Олимпиадата в Токио 2020. В Румънската столица нашият триумфира в горната категория до 81 кг с двубой от 361 кг (163+198), като буквално отказа фаворита в категорията и еврошампион за мъже Антонио Пицолато (Ит), завършил с 354 кг (161+193).  

Пътят на успехите обаче е повече от трънлив

При 22-годишния Божидар също не минава без перипетии. И тук не става въпрос само за спазване на спортно-състезателен режим и придружаващите контузии, а много по-тежки проблеми. Те са липса на подслон, храна, семейни проблеми, незаинтересованост от местната община, проблеми с федерацията и т.н. Стигна се дотам, че преди години най-обещаващият щангист на България нямаше къде да живее, след като завърши средно образование и трябваше да напусне училищното общежитие. За да може да продължи да тренира, той се принуждава да живее в малка стаичка в залата по вдигане на тежести в Сливен. Прави го от любов към спорта и към България. А и реално той друг избор нямаше, защото от община Сливен не отговаряха на молбите на Божидар и личния му треньор Пламен Братойчев да вземат малко общинско жилище, за да има подслон щангистът ни. И чак след като Андреев се утвърди на международния подиум, от общината му предоставиха жилище от 27 кв. м, за да не пътува всеки ден за тренировки.

Световният ни медалист се запалва по вдигането на тежести покрай петимата си братя. Той е от ромски произход, а семейството му живее много скромно.

"В началото не ми даваха общински апартамент, за да се подготвям по-добре. Два-три пъти пускахме молба, но ни отказаха. След известно време отново поискахме и ми дадоха общинско жилище - гарсониера с една стаичка", разказва Андреев.

Независимо от ромския си произход

той признава, че се е съсредоточил само в щангите, защото спортът е до време. А в България, ако не спечелиш медал от Олимпиада, буквално оставаш без препитание, след като приключиш със спорта. "Гледам да избягвам изкушенията. Старая се повече да почивам, да пазя режим, защото с излизането от залата тренировките не свършват. Режимът е нужен за един добър спортист. Това е част от победата. По принцип не посещавам махалата в Сливен, защото там не ми харесва. Посещавам само моето семейство в Тополчане и приятелите ми в Сливен. Доста голяма роля в развитието ми има треньорът ми Пламен Братойчев. За мен той е един от най-добрите треньори. Плюс това е като баща за мен", допълва Божидар.

Именно изтъкнатият ни специалист, който започва кариерата си от Кнежа, успява да запази Андреев в щангите. Националът дори обмисляше да напусне България и да вдига за друга държава, като дори имаше и оферта. Една от причините е, че нямаше покрив над главата, което пък обезсмисля всякакъв вид тренировка. Тези неволи съвпадат с почти тригодишния период, в който сливналията не тренира с националния отбор поради различни причини. Най-сериозната - ръководството на федерацията не позволява на треньора му Пламен Братойчев да пътува с него по състезания. Напрежението излезе наяве на Евро 2016 за мъже във Фьорде, Норвегия, когато треньорът на националите Иван Иванов заявява за последния му опит 191 кг и той ги изтласква. Братойчев обаче разкритикува решението на Иванов, защото със 192 кг Андреев щеше да спечели бронзов медал в изтласкването и по този начин да получи по-добро финансиране. През 2017 г. 

Андреев дори обмисля да се откаже от спорта

Той изкара доста тежък период за крехката си възраст, като даже по едно време работеше като касиер в хранителен магазин. 

Реално завръщането му за България става за Световното първенство в Ашхабад, Туркменистан 2018, където в новата категория до 73 кг Андреев се класира девети с 335 (153+182), като за малко изтървава 191 кг за бронзов медал в изтласкването. Месеци по-рано той триумфира на Европейското първенство до 23 години в Замошч, Полша, с 338 кг двубой.

"Дай Боже да се справим за Олимпиадата в Токио. 

Не се съмнявам в себе си, че ще успея

Не мисля, че за една година ще се появи някой различен от сегашните медалисти. Мечтите са ми само едни - да стана световен и олимпийски шампион. Не е обаче лесно. Някои спортисти ги хваща звездоманията, като започват да печелят медали, и се мислят за много надъхани и че никой не може да им стъпи на малкия пръст. Смятат се за голяма работа. Но при мен това не е така. Работата не е само в залата. Пропуснах няколко години заради проблеми с финансиране. Имах и семейни проблеми. Започнах да работя, за да си осигурявам прехраната и да си плащам сметките. След това реших пак да започна да тренирам. Но с работа и тренировки няма как да се получи. Спрях да работя и почнах само да тренирам. Казах си, че ще постигна това, което искам - мечтите. Надявам се да успея", допълва Божидар.

Още с влизането в залата му е станало ясно, че щангите са сред най-тежките извънкласни занимания. В този спорт, ако не тренираш само няколко дни, се връщаш много назад. А това впоследствие се отразява на резултатите. А тежката ситуация около сливналията го принуждава да спре за известно време.

"Доста назад ме върна, защото бях спрял да тренирам, а само работех. А когато един щангист спре да тренира за една седмица, все едно не се е подготвял година. При нас това много влияе. Докато възстановиш мускулатурата си, физически, психически и лека-полека пак се качваш постепенно нагоре, после пак надолу, пак нагоре. Въобще не е лесно", казва той.

Бронзовият му медал от Патая е първият за България от 2014 г., когато Иван Марков заслужи сребро в Алмати, Казахстан. Бургазлията обаче приключи с щангите след тежка контузия и именно Андреев е единствената ни надежда за участие и достойно представяне в японската Олимпиада. 

Може да се каже, че ако е здрав, бляскавото бъдеще на Андреев предстои. За 2019 г. той е един от едва четиримата наши състезатели с медали от Световното и от Европейското първенство в олимпийски спорт. Поради тези отличия Андреев се превръща и във 

фаворит за Спортист на годината

А щангист не е получавал това звание от 1999 г., когато го заслужи Гълъбин Боевски. Но каквото и да стане, пътят на щангиста си остава трънлив. Това е така, защото в България не е само факторът естествен подбор, а главно немотията. Но спортът е отражение на държавата. Затова от блатото излизат само най-качествените. Предстои да видим какво ще стане.

До 12 млрд. лв. нов дълг догодина

автор:Дума

visibility 391

/ брой: 233

"Газпром" увеличава доставките за България с близо 44%

автор:Дума

visibility 478

/ брой: 233

Държавата може да изхарчи ударно 8 млрд. лв. за месец

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 232

Нови мерки срещу коронавируса в САЩ

автор:Дума

visibility 332

Продоволствена криза?

автор:Мая Йовановска

visibility 146

/ брой: 233

Битката срещу бедността е най-важна за България

автор:Аида Паникян

visibility 395

/ брой: 233

Геополитиката на Турция

visibility 582

/ брой: 233

Дрогирана русофобия

автор:Юри Михалков

visibility 87

/ брой: 233

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ