Пътят на Русия: добър и лош късмет

Сергей Караганов
профессор

В Русия навярно няма по-актуална тема за разговор от настоящето и бъдещето на икономиката й. Едни й предричат крах, други са уверени в успеха на модернизацията. Кой е прав? Иска ми се да вярвам, че това са оптимистите.

През почти целия двадесети век – от 1914 година Русия преживява историческата катастрофа и нейните последствия. В ретроспектива две хилядната година може да бъде сметната за повратна в нейната история. На Русия й провървя. Феноменалната и дългосрочна популярност на президента Владимир Путин, а сега и на Дмитрий Медведев, е невъзможно да бъдат обяснени нито с личните им качества, нито просто с икономическия възход, нито с пропагандното манипулиране, нито с отстраняването на конкуренти. На Русия й провървя. Тя започна да удържа победи. Дори и да са символични, и може би пирови в перспектива. Но пък преди беше само поредица от поражения, унижения и най-вече нищета.
От бързо деградираща, намираща се на ръба на разрухата страна, към която с право се отнасяха със зле прикрито пренебрежение, Русия се превърна в третата страна в света. Тя има многократно по-голяма тежест на „световния кантар”, отколкото предполагат делът на нейния БНП в световен мащаб, количеството и качеството на населението, нивото на технологично развитие и много други формални показатели.
Да, катастрофата направи не много явен обратен завой през революционните 1990-те, които отначало едва не доведоха тази катастрофа до логически завършек. Разпадна се историческата Руска империя, а можеше да се разпадне и самата Русия. Все пак 90-те години положиха началото на излизането на Русия от задънената икономическа система и пагубната конфронтация почти с целия свят. При това Русия успя да съхрани – трябва да благодарим за това на Борис Елцин и много от неговите съратници, както и на хилядите безкористно предани на страната граждани – учени, инженери, военни, дипломати - ключовите външни показатели на мощта като мястото в Съвета за сигурност на ООН и ракетно-ядрения потенциал. Газово-нефтения комплекс не беше отдаден в чуждестранно владение и управление, като по този начин се превърна в основа за икономическия подем през следващия век.
Русия запази и други традиционни показатели на мощта й – историята й на велика европейска държава, и даже по едно време цяла свръхдържава. Никой от другите наследници на СССР не съумя да наследи тази история. Русия запази и великата си култура, която е била създавана от всички народи на Руската империя. Русия също запази, макар и с намалена сфера на употреба, един от главните световни езици – руския.
Възстановяването на страната през „нулевите години” донякъде беше ползотворно в много аспекти. Не можем да отречем, че цената на възраждането беше висока. На чиновниците сякаш им бе казано да крадат, но и да възраждат разпадналата се държава. Те я възродиха частично, като породиха днешната корпуция в системата на властта.
Москва, след политическата загуба в първата чеченска война, спечели втората. Макар че отново плати чудовищна цена. Малко хора вярваха в тази „победа”. По света всички предсказваха поражение и на много им се искаше да стане така. Въпреки всичко, Чечня остана в състава на Русия. В края на десетилетието през август 2008 г. Русия победи за пореден път. Този път не й се наложи да плаща много. Като разгроми Грузия, зад която стояха САЩ и НАТО, Русия доказа политическата си способност да се противопоставя жестоко на агресорите. Същевременно по този начин тя спря по-нататъшното разширяване на НАТО, което грозеше с големи неприятности, че даже може би и с война.
Руската дипломация също стана много умела. В началото на „нулевите години” тя потисна стремежа си за открит реванш заради униженията от 1980-1990-те. След 11 септември 2001 г. тя протегна ръка за помощ на САЩ. Тя предложи сближаване и на Евросъюза. Същевременно тя провеждаше твърда и като цяло последователна ревизия на правилата на играта, които бяха наложени на Русия през годините на революционна разруха.
След като позабогатя, като намали чрез ограничаване на демокрацията възможностите на населението и политическите сили да искат разделяне на доходите, държавата се разплати с дълговете, създаде третите в света запаси на финансови ресурси и получи възможност да ги използва за помощи и субсидии. Беше започната реална военна реформа, която обещаваше в случай ддори на частичен успех създаване на боеспособни сили от с общо предназначение в държавата, която доказа готовност за използването им. Това също започна лека-полека да засилва позициите на Русия.
От там нататък възвръщането на Русия във висшата лига бе подплатено от рядък късмет. Новият отрязък на глобализацията, качественото – обхващащо нови милиарди хора и десетки страни - разширяване на световния капиталистически пазар, и като резултат продължителният икономически взход, новата индустриална революция в Азия доведоха до рязко повишаване на търсенето и на цените на енергоносителите, на другите минерални ресурси, на металите – а това са все традиционни стоки на съвременния руски износ. Увеличи се и ще се увеличава търсенето на храни. Русия получи пазар и се превърна в износител. Тя има възможност, благодарение на наличието на запаси от плодородна почва и вода, да се превърне в едни от двамата-трима главни производители и износители на храни в света.
Увеличеното търсене на енергоносители, минерални суровини и храни, както и нарастването на дефицита на прясна вода, превърнаха отново територията, на/под която се намират или могат да се намират тези ресурси, в ценен геологичен актив.

Благодарение на ръста на световно търсене на суровини и екология, в Русия започна икономически възход, който въпреки повсеместното рушветчийство, изнудване и източване на хазната, доведе до повишаване на жизненото равнище на населението.
За Русия беше добре и отслабването на традиционните конкуренти. През миналото десетилетие излезе на повърхността слабостта на Европа и Евросъюза. Европейският интеграционен проект навлезе в поредната си криза. Външнополитическото влияние на ЕС започна стремително да отслабва. Това предимство за Русия може донякъде да се превърне и в лош късмет. Отслабването на Европа, което намали нейния магнетизъм, отслаби и модернизаторските импулси в Русия. След тежкия удар от вълните на разширение на НАТО, партията на руските европейци-модернизатори сега още повече отслабна.
През изминалото десетилетие отслабна и друг играч, който се приемаше за главен традиционен конкурент. Замаяни от успехите си, САЩ влязоха в две войни и ги загубиха политически. Тези войни им вързаха ръцете, а загубите обезцениха огромните им инвестиции във военната мощ, която се възприемаше за непреодолима.
И най-накрая, на Русия й върви в най-важното. Цялата й история е преминала под знака на защитата от външна заплаха. Тази заплаха фактически се беше превърнала в главна движеща сила на формирането на страната. Сега за първи път в историята на Русия тя няма външни врагове, които да заплашват съществуването й.
Остава да се надяваме, че късметът няма да измени на страната ни, преди обществото и управляващата класа да се събудят и да започнат да провеждат осмислена политика по възраждането на народа и страната. Ние, руснаците, знаем много добре, че не винаги ни върви. През миналия век не ни вървеше.
 

Досие

Сергей Караганов
Роден на 12 септември 1952 г. През 1974 г. завършва икономическия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов. От 1974 до 1977 г. стажува в  мисията на СССР в ООН. Член на Президентския Съвет на РФ. Член е на три Научно-консултативни съвета към Съвета за сигурност на РФ.
От 2001 г. е съветник на заместник ръководителя на администрацията на президента на РФ по външна политика. Ръководител на Съвета по външната и отбранителна политика.


различно мнение

Михаил Делягин
Доктор на икономическите науки

„30% е вероятността страната да се разпадне. Нашият уважаем елит в момента е на позиция, която може да се опише приблизително така: когато аз напусна Русия, там не трябва да има Генерална прокуратура и никой да не ме преследва. Тоест, в страната трябва да цари хаос, за да няма кой да търси отговорност за стореното“.

Руслан Гринберг
директор на института по икономика
в руската академия на науките

„Нашият политически елит, който може би е по-точно
да наричаме управляваща класа, разбира че е необходимо да се диверсифицира структурата на икономиката. Но събитията се развива в противоположна посока: заради суровинната зависимост икономиката се примитивизира, и това блокира нашето бъдеще.“


Никита Кричевски
доктор на икономическите науки,
професор

„Всички тези милиарди са хартиени. Това не означава, че някой е увеличил броя на сейфовете си с пари. Просто се повишиха цените на акциите. В страната като широка река текат спекулативни инвестиции, които през 2008 г. изтичаха от нея.
Тогава количеството на милиардерите понамаля.“