Пътят на големия подвиг септември 1923 г.

Гаврил Генов е един от най-изтъкнатите дейци на българското революционно антифашистко движение. През 2012-а се навършиха 120 години от неговото рождение през 1892 г. в с. Живовци, Михайловгрдско. Съгласно източниците, това малко селце от около стотина къщи, е дало 120 въстанници по време на Септемврийското въстание 1923 г. Малкият Гаврил расте мизерно и нерадостно в бедния дом на втория си баща (родният му загива при катастрофа), заедно с неговите две доведени деца и още две природени. Негов учител е социалистът Цеко Тодоров, който заедно със своите колеги социалисти Марко Марков, Димитър Филипов, Димитър Станков, Ангел Стоянов, Стамен Илиев и други са първите "сеячи на соициалистическите идеи в селата от горното поречие на р. Огоста". Цеко Тодоров снабдява своя любознателен и ученолюбив ученик с подходяща литература, която оформя мирогледа му и той поема пътя на революционната борба, която става смисъл на неговия живот и съдба. Като ученик в гимназията, заедно с Георги Дамянов, Замфир Попов, Димитър Първанов, Аврам Стоянов и др., Г.Генов основава във Врачанската гимназия марксическия кръжок "Изгрев". През 1911 г. е учител в с. Синговци, Видинско. През следващата година е приет за член на партията, На 15 август 1912 г. се среща с Димитър Благоев-Дядото като гост на XIX конгрес на БРСДП (т.с), проведен в Русе. Същата година участва като войник в Балканската война, после става школник. По време на тригодишната война е взводен и ротен командир и извършва социалистическа пропаганда сред войниците. След Октомврийската революция 1917 г. ротата на поручик Генов "става революционен център". През август 1918 г. е арестуван и е пред смъртна заплаха. Животът му е спасен от неговите войници по време на пробива на фронта при Добро поле. Следва пленничество и през декември 1918 г. се озовава отново в родния край, където поема трудния, но славен път на професионалния революционер, като същевременно следва право в Софийския университет. Избиран е на ръководни постове; секретар на Околийския комитет на партията във Фердинанд, окръжен партиен организатор и секретар на Окръжния партиен комитет във Враца, за да стигне до "големия подвиг през септември 1923 г.".
В деня на преврата на 10 юни 1923 г. на заседание на Окръжния съвет на партията се взема решение за назначаването на Г.Генов за окръжен секретар. Той е твърдо убеден, че възприетата "тактика на неутралитет" е погрешна, макар че за него "решенията на централния комитет са закон". Гаврил Генов и другарите му достигат до убеждението, че "фашистката диктатура на Цанков ще им нанесе удар и затова трябва да се тръгне смело... на въоръжено въстание, заедно със земеделците за работническо-селско правителство". Той остава непримирим към погрешно взетата линия на неутралитет. Пътува от Враца до София, за да убеди "членовете на Централния комитет за решителни действия". Като истински апостол Гаврил Генов обикаля надлъж и нашир окръга, среща се с другарите и съмишлениците си от бившия гимназиален кръжок "Изгрев" и им дава указание за организационна подготовка на въоръжено въстание чрез "набавяне на оръжие". На срещата с Г.Димитров, Тодор Петров и други партийни дейци на заседанието от 5 до 7 август в София, Гаврил Генов упорито "настоява да се вземе курс към въоръжено въстание", убеждавайки присъстващите, че хората по места са готови. С радост и голям ентусиазъм "приветства решението на ЦК за подготовка на масово въоръжено въстание, целящо смъкването от власт правителството на Цанков и установяване на работническо-селска власт". Взема участие и в съвещанието на Военно-техническия комитет на ЦК, на което са определени "насоките и задачите за военна подготовка на въстанието и се дава срок за съставяне бойните планове на окръзите". По време на трескавата подготовка за въстание успява да намери и подбере за командири на бъдещите въстанически отряди и дружини "над 10 запасни офицери" из средите на работниците и сдружените земеделци. Живее в условията на полунелегалност. Полицията го следи. Независимо от това, окрилен от народната идея и закрила, той "търси връзки с войсковите части", които да минат на страната на въстаниците, полага големи усилия за снабдяване на страната на революцията на повече оръжие. Съобщава се, че преди 12 септември той се е срещал с Георги Димитров в дома на Карло Слоневски. След тази дата полицията започва с арести на партийни дейци в цялата страна. През това време неуморният активист и двигател на въстанието е в София и участва на заседания на Централния комитет, на които се взема решение Врачански окръг "да стане център на въстанието" и там да се установи "Главният военно-революционен комитет, на който Г. Генов е определен за член. Гаврил Генов ръководи дейността по места в окръжния и околийски комитет чрез куриери, оставайки в София. В Централния комитет се заражда колебание за въстанието, а секретарят на ЦК Тодор Луканов е "против въстанието". Г.Димитров и В.Коларов обаче настояват да се приеме курс към революционно въоръжено въстание. Решението за въстание е взето на заседание на ЦК на 20 септември и трябва да бъде обявено в цялата страна на 22 срещу 23 септември.
Въстанието избухва. Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов пристигат във Вършец, където остават като ръководители на въстанието. Гаврил Генов заминава за Враца, където трябва да бъде нанесен главният "стратегически удар" и да се приберат укритите там "100 000 пушки, 100 оръдия и стотици тонове боеприпаси". Намеренията са да се формира и въоръжи огромна въстаническа армия. А след това да се въоръжат въстанически отряди и дружини от другите революционни окръзи на страната. През това време във Враца са извършени арести на много партийни дейци, районът е блокиран и Г.Генов не успява да се срещне с революционните комитетски дейци, тъй като много от тях са минали и в нелегалност. Към 10 часа сутринта на 23 септември той "пристига в свободната и ликуваща, опиянена от победата въстаническа столица". От този момент въстаниците имат за свой водач безстрашния и храбър революционер, решен с цената на всичко да доведе делото докрай. Христо Михайлов, Цеко Тодоров, Гено Кръстев и други революционни дейци посрещат  Гаврил Генов възторжено в щаба на революционния комитет и той като всепризнат и опитен лидер поема ръководството на въстанието в окръга. Организира същия ден настъпление на въстаниците към град Фердинанд. Под негово ръководство Лопушанската дружина, ръководена от неговия стар приятел от гимназиалния кръжок и боен другар от войните Георги Дамянов, с "вихрена атака "успяват да разгромят Врачанския военен отряд и повторно "освобождават" града. Г.Генов сформира окръжния революционен комитет и започва трескава работа, свързана по комплектоването на въстаническите дружини, които на другия ден тръгват към Враца. Пише прокламация към населението на Врачански окръг, в която между другото се казва: "Народе от всички полета на труда! Притечи се многобройно от села и градове..., хвърли се смело в славната борба..."
С пристигането на Г.Димитров и В.Коларов на 24 септември неравната борба на въстаниците започва да се ръководи от Главния военно-революционен комитет. В помощ на Замфир Попов и Берковица е изпратено от Г.Генов едно оръдие и един отряд. На 24  септември, следобед той изпраща за Враца три дружини от гр. Фердинанд, за "да атакуват окръжния център". На 25 септември той лично ръководи "5000 въстаници" срещу противника, отбраняващ се на гара Бойчиновци. Тук постигат "най-голямата победа в сражение през Септемврийското въстание." Пленяват "400 пушки, 5 картечници и 2 оръдия". След бляскавата победа, главните сили на въстаниците са отправени от гара Бойчиновци към Враца, където са съсредоточени от правителството огромни военни сили. Следва неуспешен кръвопролитен сблъсък с противника край гара Криводол. Тогава Главният военно- революционен комитет "възлага на Г.Генов да организира изтеглянето на въстаниците в Югославия". И той успява да изведе въстаниците зад граница, без нито една жертва. Освен това, съгласно източници, големи са заслугите му за спасяването живота на Васил Коларов и Георги Димитров. Г.Генов последен напуска гр. Фердинанд и на 27 септември вече е зад граница.
Започва емигрантският живот. Сега е натоварен със задачата от ЦК "да организира и ръководи българската емиграция в Югославия и да подготвя Северозападна България за ново въоръжено въстание". През лятото на 1925 г. Г.Генов председателства Московското съвещание на БКП (заедно с Г. Димитров), на което се обсъжда "дейността на партията след 9 юни 1923 г." Заедно с Г.Димитров и В.Коларов участва и във "Втората нелегална конференция на БКП в Берлин през декември 1927 и януари 1928 г." Установил се в Москва, Генов участва във Втория разширен пленум на ЦК през 1929 г. и води упорита борба срещу "хулите и клеветите, които левите сектанти бълват срещу Димитров, Коларов и него". Той участва всеотдайно и в работите на международното работническо и комунистическо движение, в "селския Интернационал и в Българската секция на Коминтерна". Работи като преподавател по история в Международна школа и едновременно върху труда си "Септемврийското въстание в България 1923 г.", който излиза от печат след неговата смърт. Неуморният обществен деец умира от "коварна смърт" на 20 януари 1934 г. в Москва.
В негова памет Врачанският партизански отряд по време на Втората световна война носи името му. През 1955 г. чрез сливане на две села в района на Северозападна България новото село е именовано Гаврил Геново. Неговото име носят улици и заводи  (например известният у нас и в чужбина химически завод за бои и лакове "Гаврил Генов" ООД). За загиналите септемврийци и лично за Гаврил Генов народът е съчинил песни.