Пътят към лудницата

Пристрастяването към правенето на автопортрети с помощта на мобилен телефон или цифров фотоапарат бе обявено от Американската психиатрична асоциация за психично заболяване. Специалистите веднага побързаха да уведомят обществеността, че лекарство за новоизлюпената болест на съвремието няма открито. Ами как всъщност може да се намери панацея за липсата на самоуважение, което обсебените от селфи манията се стремят да компенсират с помощта на многобройните си снимки, които публикуват в социалните мрежи? А и нима някой се заблуждава, че отнемането или дори унищожаването на модерните устройства ще премахне и вечния стремеж на хората да бъдат харесвани и да получават всеобщо одобрение?
Прогресът на технологиите превърна желанието да се покажеш в бърз, лесен, но и доста елементарен начин за парадиране с визия, статус, постижения и дори финансови възможности. Явлението селфи завладя не само целия свят, но и почти всички възрасти и представители на различни слоеве на обществото - от деца и пенсионери до холивудски звезди и държавни глави.
Самоснимането бележи дори рекорди - като кадъра от миналогодишната церемония по връчването на "Оскар", събрал над 18 млн. ретуита в туитър. Правенето на селфи в неподходящ момент обаче може да компрометира дори президент - Обама получи доста упреци, че се е щракнал с телефона си на погребението на Нелсън Мандела. А фотографирането в тоалетните вече заприличва на лавинообразна епидемия.
Подобни примери може да предизвикат усмивка или да дадат повод за подигравки. Но има и случаи, които хич не са забавни. Като опита за самоубийство на британски тийнейджър, чиято мания да се увековечи в перфектен автопортрет е най-стряскаща.
Всеки обаче сам трябва да реши дали ще използва селфито като част от забавлението, или ще го превърне в изкуство по примера на фотографа Минкинен. Но май е крайно време всички да осъзнаем, че прекаляването с невинните на пръв поглед автопортрети наистина може да проправи път към лудницата.