Пътят към ада

Ограничаване на инвалидните пенсии с допълнително изискване за стаж е новото предложение на консултативния съвет по осигурителната система към социалния министър Йордан Христосков. След поредица предложения, които все бият по бедния, това цели да се спрат злоупотребите с този вид пенсии и да се притегне кранчето на НОИ, от което изтичат милиони на година. Дотук добре, би казал самоубиецът, прелитайки над седмия етаж, защото с инвалидни пенсии се обзавеждат понякога цели населени места, в които хората изведнъж оглушават или пък не виждат читаво... Стига предлагащите идеята да не знаеха много добре защо често хората в България посягат към инвалидна пенсия. А те посягат, защото при перспективата да останат без работа, по-добре да имат някакви доходи. Или пък бързат да се пенсионират, когато се задават мътните води на една прибързана реформа в тази сфера.
Има и нещо друго - то напомня стари случаи, като например този, когато на място за инвалиди паркират джипове за трицифрени суми, а вътре инвалиди няма. Т.е. нещата у нас така са поставени засега, че препатилите винаги се изправят на нокти, когато се зададе нова промяна: ами, ако покрай сухото изгори и мокрото? В тази връзка е добре да се преразгледат много внимателно сега съществуващите организация и ред в ТЕЛК-ове, социално осигуряване, НОИ, общини и всякакви организации, които имат отношение към доходите на наказаните и без туй от съдбата хора. Иначе спестените набързо и без премисляне пари от хората с увреждания ще бъдат лош атестат за една божем социална държава, за каквато, когато ни отърва, да минаваме за пред Европа. С подобни промени като "санирането" на парите на изгубилите своята работоспособност хора, особено по рождение, за пореден път ще потвърдим правилото - виждаме гората, а не всяко дърво в нея. Говорим все пак за хора, на които трябва да се търси начин да се помогне допълнително, а не да им се режат и без туй жалките пари. А колкото до добрите намерения, те изобилстват и по пътя за ада...