Пътуване за Ереван

Много странен политически парадокс ме измъчва тези дни. Виждам, че почти цялото градско психодясно е напълнило мрежата със снимки от Ереван и надписи, че подкрепят протеста на арменците. "Ереван, с вас съм", гласят готовите щампи и опорни точки, които "умните и красивите" са нацвъкали като курешки из своите профили. Но нека припомним - арменците се вдигнаха на бунт заради високите цени на тока. И сега нашето дясно ги подкрепя. Да, ама, когато българите излязоха да искат същото, три-четвърти от тия никакви ги нямаше. Когато в лютата зима на 2013 г. хората изметоха от власт Борисов и неговата политика в подкрепа на енергийните монополи, нашето психодясно си налягаше парцалите, а повечето от тях дори пускаха гадни и интригантски статуси, че исканията на бедните лузъри са непазарни, популистки, селянски и много прости.
Какво излиза значи? Арменците похвално искат ниски цени на тока, но на българите това им е забранено. Нашата десница очевидно е развила антинационално съзнание. Тукашните искания за ниски цени на тока им изглеждаха толкова презряно, глупашко и ниско. А когато после се вдигнаха на своя летен маскарад, протестърите си сложиха разделителна линия - преди протестирали бедняците, които нямали пари (ха-ха, какви дебили), но сега умните, красивите и богатите били излезли за ценности, а не за някакви си там сметки за тока. Не е ли тъжно? Май за нещо друго им е разпоредено да подкрепят сега Ереван... Тази внезапна колективна подкрепа на грантаджиите трябва да ни държи нащрек. В Армения със сигурност ще направят опит за цветна революция. И тогава арменците ще видят на какъв огън отдавна се пържим ние.