Пътуване в Огледалния свят

Евростат. Запомнете това име. То нерядко носи добри новини, оптимистични, жизнеутвърждаващи. Ето вчера например разбрахме, че българинът е на четвърто място сред 27-те страни-членки на ЕС по харчове за пътувания и туризъм. Колкото и странно да звучи на фона на финансовата криза, българинът е похарчил през 2011 г. средно по 2100 евро за ваканционни пътувания, твърди европейската статистическа служба.
Ако изходим само от цифрите, това е сериозен повод за оптимизъм. Туризмът е двигател и е в основата на по-бързото оздравяване на икономиката и социалното развитие. Оживлението и ръстът му автоматично са сигнал за подобряване на социално-икономическия статус на гражданите. Непряко туризмът генерира повече от 10% от БВП на Европейския съюз. 
И ако българският турист е четвъртият в ЕС по размера на средствата, които налива в БВП на общността, това е сигнал за трайно съживяване на българската икономика и излизане от кризата.
Освен това в личната потребителска кошница, пътуванията се нареждат някъде към 10-о място. Преди това са храни и стоки от първа необходимост, битови услуги, потребление на горива, здраве, образование, мобилни и телекомуникационни услуги. И ако българинът има възможност с широка ръка да се разпростира с куфара и самолета, значи съвсем не е за оплакване. А дали е така, е въпрос, който е също толкова уместно да зададем, колкото и въпросът: прилича ли Симеон Дянков на Брад Пит. 
Нека все пак погледнем цифрите. В разгара на лятото Националният център за изучаване на общественото мнение съобщи, че според изследване над 50% от българите не могат да си позволят лятна почивка. Повечето от хората, които заявяват, че ще се лишат от ваканция, са жители на малките градове и селата, с основно и по-ниско образование, хората с по-нисък от средния жизнен стандарт, както и хора над 60 години.
Помолени да отговорят каква сума биха отделили за своята лятна почивка през 2012 г., най-често българите посочват, че ще похарчат между 200 и 500 лв. - 21% от анкетираните. До 1000 лв. могат да отделят едва 11%, а 12% могат да си позволят почивка под 200 лв. Едва 4% са заявили, че могат да си позволят повече от 1000 лв. за почивка, а до 2100 евро (4200 лв.) колко още има, вие си сметнете.
Спад отчитат и превозвачите. Най-сериозен е спадът на пасажерите на БДЖ - с 11,6%. Значително по-малък е отливът от автобусите - с 2,3%, като това се дължи основно на вътрешните превози, не външни.
Намаление на пътуванията на българи в чужбина отчита и НСИ. Ако продължим със статистиката за свитото потребление, ясно се вижда, че българинът не само че намалява пътуванията, ами оряза разходите си за безалкохолни, цигари, дрехи и още куп неща, които традиционно купува. Дори последните данни на НСИ от вчера сочат влошаване на бизнес климата във всички сектори - с 2,7 пункта само за месец, като търговията на дребно отбелязва пореден спад. Комай ще се окаже, че единственият реален ръст на пътуванията и харчовете за тях не е за тези по задгранични пътища, а по... клинични пътеки. Пътува ли пътува по тях българинът, търсейки неволята. А някъде в паралелния свят на статистиката той живее добре и дава средно по 4100 лв. за ваканция.