Патриархът

Проф. Димитър Генчев

Димитър Благоев е роден на 14 юни 1856 г. в с. Загоричане, Костурско, което при първата катастрофа в Междусъюзническата война е завзето от Гърция. Семейството има трима сина, бащата е принуден да гурбетства в Цариград, а майката работи по полето. През 1864 г. Димитър учи в местното училище при Георги Константинов. През 1870 г. е доведен в Цариград при баща си, където 2 години работи като помощник-обущар. През 1872 г. се записва в училището във Фенер с директор Петко Славейков. След 4 години Славейков му издейства стипендия от българската общност и го праща в Габровската гимназия. Поради солидарност с революционерите през Априлското въстание 1876 г. Благоев и други ученици са принудени да избягат в Стара Загора, където Петко Славейков ги приема и скрива.
 През 1877 г. Благоев посреща руските войски още в Казанлък, но след загубата при Стара Загора жителите са принудени да бягат, Благоев отива в Свищов, започва работа, за да събере пари за обучение в Русия. Заминава за Одеса, където след много премеждия се съгласяват да го запишат в Духовната семинария. Напуска след година. Издържа се с частни уроци и се записва в гимназия. През 1880 г. заминава за Петербург, където се записва в университета и попада в бурна революционна обстановка сред учители и студенти, изправени срещу царския гнет. За три години успява да изучи основните автори на социализма, теченията и възгледите им.
През 1883 г. организира в Петербург група от младежи, която е първата социалдемократическа група в Русия. Благоевата група прави студентски събрания, пропагандира сред работниците в някои фабрики; сформира библиотеки с просветителска литература; влиза в контакт с групата на Георги Плеханов в Женева "Освобождение на труда". В Петербург среща Вела Благоева, която става негова съпруга. През 1885 г. в нелегална печатница  издават в. "Рабочий", надушени са от полицията, започват обиски, арестуват Благоев и го екстрадират от Русия.  
Установили се в София, Благоев и Вела Благоева започват да издават сп. "Съвременний показател", популяризиращо социалистическата идея у нас. През 1886 г. Благоев е учител в Шумен, откъдето е уволнен за социалистическа пропаганда, заминава за Видин, преподава в местната гимназия. През 1890 г. е осъден на 3 години затвор, след обжалване е оправдан и се заселва в Търново. Там пише знаменитата си брошура "Що е социализъм и има ли той почва у нас?", в която разкрива възникването на капиталистическо производство у нас и на пролетарска, работническа класа. През пролетта на 1891 г. в Търново се провежда първата сборна среща на социалистическите дружинки в България. Там Благоев и Никола Габровски предлагат да се създаде социалистическа партия в България, предлагат програма и устав.
На 20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа се учредява Българската социалдемократическа партия. През 1894 г. Благоев се връща в Пловдив, преподава в гимназията, издава сп. "Ново време", в. "Работник", пише трудове. През 1902 г. е избран за народен представител. В борбата с разцеплението в партията Благоев обособява БРСДП (тесни социалисти); запазва марксическия тип на партията; учредява български синдикат - ОРСС (Общ работнически синдикален съюз).
Умира на 7 май 1924 г., изпратен от хиляди работници, последователи и сподвижници. Погребението на Благоев е последната голяма легална изява на партията преди репресиите през 1925 г.

"Интересът, парите и богатството - това днес съставлява религията у нас, както и в Европа. Затова у нас безнравствеността, лъжата и измамата пускат дълбоки корени.
Излиза ясно като ден, че нашият живот... получава образа и подобието на капиталистичесткото общество. Излиза, че нашият живот се намира под пълното влияние на начините на капиталистическото производство. А това последното, както видяхме, съвсем естествено води към социализма. Дето ще се рече, естественото развитие на нашия живот води и нашия народ към социализма. С една дума - социализмът има почва у нас."
Димитър Благоев  

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО НА ДЯДОТО. На страниците на "Рабочий", "Съвременний показател" и "Работник". В началото бе словото му на първоосновател на Партията на руските социалдемократи (Санкт Петербург, 1883) и на Българската социалдемократическа партия (Бузлуджа, 1891). Само това да бе направил Димитър Благоев през живота си, името му щеше да бъде изсечено в календара на европейския социализъм между имената на Жул Гед, Пол Лафарг, Август Бебел, Вилхелм Либкнехт, Антонио Лабриола, Георги Плеханов и Добруджано Геря. Между имената на най-големите теоретици, основоположници и лидери на международното работническо движение.
* * *

Димитър Благоев се качва на политическата сцена на следосвобожденска България с ясното съзнание за собствената си историческа мисия. Мисията на интелигент, на демократ, на родолюбец, жадуващ свобода, доброта, справедливост и щастие за всички. Това са неговите ценности, личните му и обществени ориентири. Като демократ той пристъпва към създаване на Българската социалдемократическа партия, защото доста време преди нейното основаване е наясно, че истински демократ е само този, който ратува за една демокрация, достъпна за всички хора - социалната демокрация.
Историята отреди на Димитър Благоев ролята на един от най-значимите съзидатели на българската държавност. Неговата мисия бе в синхрон с народните стремежи за европейската интеграция на България, за нейната индустриализация и модернизация, за бърз духовен и икономически просперитет. Партията му трябваше да стане неотменима част от българския политически механизъм, за да може да осъществи своята цивилизаторска роля за приобщаване на България към най-високите европейски и духовни стандарти. И това не са нито големи, нито празни юбилейни приказки - Димитър Благоев и неговите съратници от старата гвардия на българския социализъм съзнаваха своите исторически длъжности.
Някак странно ни изглежда днес завършеността на Благоевия политически дебют. Той започва политическата си дейност като завършен марксист. И такъв остава до края на живота си - последователен, безкомпромисен и монолитен. "Могъщото оръжие, което Благоев придоби в учението на марксизма, му позволи да направи едно велико откритие: да открие работническата класа в България, с това да даде тласък на научната мисъл, и да подпомогне създаването на новата обществена сила, която един ден, още при неговия живот, ще стане централната ос на българската история" - тези думи принадлежат на ревнивото перо на Георги Бакалов, който и близо до Дядото, и далече от него, във вражда и помирение, винаги се стреми да бъде обективен.
Първия си крупен политически успех Благоев постига през 1891 г., когато се нагърбва с мисията да обедини социалистите от сиромахомилските дружини на Спиро Гулабчев в "грядущата" партия на българския пролетариат. В историята на европейския социализъм Благоевият експеримент за създаване на партията ще се впише като оригинален български принос. Той започва да строи партията не от основата, а от върха, с един богат идейно-теоретичен арсенал и кадри от малобройното ранно социалистическо движение. Тялото на бъдещата партия, според неговата организационна концепция, ще придобие плът в резултат на развитието на процеса на социално-класова диференциация, за да се появи главният герой на българската политическа сцена - пролетариатът. Неговата предизвестена поява трябваше да се обяви и акушира от българската социалистическа интелигенция, независимо от идейно-теоретичните "люшкания", личностните противоречия и лидерските претенции.
В 1891 г. Благоев решава още една фундаментална задача - да обоснове програмата и "тактиката" на Българската социалдемократическа партия, да насърчи, мобилизира и активира социалистическото движение, да го изведе на политическата сцена и безпрепятствено да го интегрира в политическите структури на българското общество. Точно тук се проявява онази характерна черта на българския социализъм - приспособяването на идейните стратегеми на българска почва винаги да става чрез присаждане на теоретичните фиданки, внесени отвън. Точно затова българският социализъм продължава да е дълбоко вкоренен в националния живот, въпреки превратностите и изпитанията на времето. Така го е заложил първооснователят на партията Димитър Благоев, предприемайки един безпрецедентен експеримент в историята на европейското социалистическо движение - да създаде българската пролетарска партия в една страна без работническа класа, без синдикални организации, без стихийно работническо движение.
В решението на тази мащабна задача Благоев, разбира се, не е сам. До него плътно застава един от най-видните политически дейци на българския социализъм - Никола Габровски, женевски възпитаник, блестящ адвокат, един от приближените сподвижници на бащата на руския марксизъм Георги Плеханов, първият български депутат-социалист, който в продължение на десетилетия ще защитава интересите на унижените и оскърбените, на гладните и бедните срещу новите капиталистически чорбаджии, срещу буржоазната алчност и бездуховност, срещу непоносимата воня на келепир. До него са "чучулигите": Георги Бакалов, Драган Герганов (Търново), Евтим Дабев и Тодор Постомпиров (Габрово), Константин Бозвелиев (Казанлък), Сава Мутафов и Андрея Конов (Севлиево), Янко Сакъзов (Шумен), Слави Балабанов, Кръстю Раковски, Стоян Ноков, Кина Мутафова (лидерите на Българската студентска социалистическа група в Женева), Михаил Иванов, Панайот Венков (Дряново), Петър Генчев (Горна Оряховица).
Рискованата крачка на обединението на всички социалисти в Българската социалдемократическа партия закономерно предизвиква и първите големи вътрешнопартийни баталии. Идейно-теоретичното обосноваване на партията протича във формата на ожесточена полемика. На Учредителния конгрес започва и първото разцепление на току-що създадената партия на две фракции. И ако основната причина в началото е съвсем основателният страх от преждевременното излизане на политическата сцена, от гоненията, политическите уволнения и затворите, то само няколко месеца по-късно става ясно, че на Бузлуджа е започнал процесът на формулиране на два различни модела към създаването, развитието и теоретичното обосноваване на българската социалдемокрация.
Първата голяма теоретична дискусия (1891-1893 г.) е един от най-плодотворните периоди на първото социалдемократическо десетилетие. В сблъсъка с организационната концепция на Женевската група (Слави Балабанов, Кръстю Раковски, Стоян Ноков, Георги Бакалов) се проявява нова характерна черта на Благоевата личност: той е не само автор на теоретични постулати и организационни принципи, той е първосъздател и на партийните кадри. В продължителната полемика с Женевската група - идеолози на отцепилия се през 1892 г. Български социалдемократически съюз, Благоев откровено им съобщава несъгласията си, убеждава ги в правотата на поетия път, търпеливо им разяснява партийната стратегия и тактика. Винаги запазва другарския тон и най-важното - в писмата и в публикациите му се прокрадва онова характерно за него доброжелателно любопитство към идейното развитие на собствените му критици. Надеждата, че те ще израснат като високо подготвени партийни теоретици пропагандатори и агитатори.
В крайна сметка тази полемика между "съюзисти" и "партисти" се оказва много плодотворна среда за идейното избистряне на българския социализъм. В сблъсъка на мненията се ражда и оригиналното българско приложение на марксизма към конкретните условия в страната. Обединението на Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия през 1894 г. доказва, че първите български социалисти не заемат кодекс от готови истини, а изстрадват правото си да кажат своята дума, да дадат оригиналния си принос в теорията и практиката на европейския социализъм.
Големите теоретични спорове в европейските социалистически партии, рухването на непоклатими авторитети и заменянето им с конюнктурни величия в средите на Втория интернационал изискват личен избор. И Благоев е принуден да го направи през 1903 г. Раздялата с най-близките му сътрудници е тежка, мъчителна и болезнена в личен план, но е необходима, оздравителна и животворна за партията. Това е нравственият подвиг на Дядото. Той плаща цената на раздялата. И въпреки че скалпелът на разцеплението безмилостно изрязва стари приятелства, той продължава борбата си за съхраняване на партията. До него плътно застават Георги Кирков, Георги Димитров, Георги Бакалов, Гаврил Георгиев и още стотина верни сътрудници, другари и съмишленици.
Разцеплението през 1903 г. е сложен и противоречив процес. Безспорна е истината, че то предпази партията от размиването й в една дребнобуржоазна партия и от съвсем реалната възможност да се претопи и изчезне от политическата сцена (както става през 1899 г. с партията на румънските социалдемократи). Но то за дълги години увлича социалистическото движение в безплодна междуособна борба, отслабва силата и политическото влияние и на тесните, и на широките социалисти.
В идейно-теоретичния сблъсък, разразил се на европейската политическа сцена, Благоев взема страната на революционния марксизъм. Името и перото му се нареждат до имената и перата на Георги Валентинович Плеханов, Август Бабел, Роза Люксембург, Владимир Илич Ленин и Карл Каутски. В аналите на европейската антибернщайниада Димитър Благоев оставя ярка теоретична следа. А знаменитите му филипики срещу общоделците - българските бернщайнианци, "Pro domo suа", "Марксизъм и берщайнианство?", "Призраци или действителност?" са теоретически и политически шедьоври. Това е историческият факт и всякакви закъснели опити да се социалдемократизира Благоев на ревизионистка основа след 1910 г. остават безплодни.
Дядото категорично отхвърля височайшите внушения и директиви на Международното социалистическо бюро за безпринципно обединение на тесните и широките социалисти. Той подкрепя Кауцки срещу Бернщайн, Плеханов срещу Жорес, но остро критикува и двамата, когато тръгват по пътя на политическото съглашателство. И заедно с това в теоретичното му постоянство, в страстната защита на научния социализъм няма и помен от догматизъм, сектантство, иконоборчество.
Огромна е ролята на Димитър Благоев в създаването и развитието на българското синдикално движение. Националните анали пазят блестящите му речи в парламента и Столичната община, теоретичните му трудове, решаващата му роля за идейното преориентиране на партията в новата революционна епоха след края на Първата световна война като Българска комунистическа партия (тесни социалисти), неговия неподправен и искрен патриотизъм.
* * *
Днес ние отдаваме почит към паметта на Димитър Благоев с ясното съзнание, че делото му е живо. То е в нас и ние сме в него. Защото той беше и е "съвременник на бъдещето". Защото и днес - в навечерието на сто и петдесет годишнината от негово рождение - Благоев продължава да тревожи нашето съзнание с въпросите, които България си задава, и на които ние сме длъжни да отговорим. Да разберем икономическата и социалната характеристика на новата информационна епоха с присъщите й закони на социално развитие - това е основната задача на българския социализъм днес, това е заветът на Дядото към днешните поколения български социалисти. Защото светът на третото хилядолетие трябва да бъде не само разбран - той трябва да бъде променен.

От книгата "Първоапостолите на идеала", 2006 г.


Българският социалистически печат

Първото социалдемократическо десетилетие е белязано с печата на един интелектуален феномен - българския социалистически печат. Днес ни изглежда невероятен този духовен, културен, европейски в истинския смисъл на думата потенциал на първото социалистическо поколение. Задълбочени социални анализи, теоретични дискусии, политически репортажи, литературна критика, социология, кореспонденции от Западна Европа, поезия и белетристика - и всичко това на един богат, пълнозвучен и изящен български език.
Огромна е ролята на Благоев в създаването на онази талантлива кохорта публицисти, критици, анализатори и преводачи. Той издирва, публикува, а "Ден", "Работник" и "Ново време" се превръщат в истинска люпилня на социалистически творци. Изданията поглъщат не само огромна част от времето му. Те го обричат на постоянни лишения. Когато започва издаването на "Ново време", Благоев си поставя задачата да го направи истински интелектуален фар. Цената на този духовен подвиг е огромна. В писмо до Бакалов година по-късно Благоев назовава цифрата: "За да разбереш какво е положението, ще ти кажа (между нас да си остане), че заложих къщата за 2000 лв. и вече отидоха за поддържане на списанието". В тези думи е целият Благоев. Същият, който още няма четиридесет години, когато го наричат Дядо. В историята на европейската социалдемокрация така са наричани само още двама души - Енгелс и Плеханов.