Пътеки към Калейца

Найден Ангелов

Под Драгалевци, между ябълкови градини и черешови дървета, се гуши еднокатната къщица на поета Ламар. Зиме градината е отрупана с дебел сняг, а по върховете на дърветата прелитат свраки, премръзнали гугутки и рояк врабци. Напролет, когато южнякът свлече бялата риза на Витоша, градината се оживява от цъфналите череши, от мириса на цветя и треви. Стопанинът често поглежда към планината и ако тя зашуми и на челото й се белне облак, а врабците стръвно закълват щира, той подвиква към пазача на стопанството: "Кольо, пак ще се развали времето, душице!"
От време на време оставя мотиката и отива до огнището да провери готова ли е гъбената чорба с дренки.
А през май, щом дроздовете нападнат току-що порозовелите череши, дръпва една дебела връв и на най-високия клон се обажда медногласно хлопатар, подарен му от рилски овчари. Тогава неговите приятели птиците хвръкват до близкия електрически стълб и предано поглеждат своя закрилник, като чуруликат любими мелодии.
Летните съботни вечери винаги биваха оживени в къщата на Ламар. На терасата около походна маса са насядали Людмил Стоянов, неговата съпруга Мария Грубешлиева, Борис Делчев, Петър Пондев, и разпалено разговарят. Особено ведро ставаше, когато се изсипваха гърлените думи на Ламар - жива история на много събития, на войни и погроми, на мирно възвисяване и разцвет. Често в разговора се намесваше и кака Веса, неразделен другар в живота на поета.
Гостоприемството на Ламар е пословично. На Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева поднасяше кисело мляко, подквасено лично от него, на Борис Делчев и Петър Пондев - жълта троянска сливовица, а на новодошлите Младен Исаев, Ангел Тодоров и Тодор Генов - чудесно вино, собствено производство. Чиниите с мезетата бързо се изпразват, защото Ламар ги е поръсил с приятни подправки, които сам си приготвя още през лятото: джоджен, девисил, чубрица и копър.
Една вечер Ламар беше изненадан от нови гости - съветският поет Расул Гамзатов и няколко млади български поети. В къщата стана отново весело и оживено. Ламар се разшета и на всекиго отдели внимание, особено на младите и начеващи поети, които с благоговение му доверяваха първите си трепети. А Расул Гамзатов му поднесе много поздрави от поети на Украйна, Москва, Дагестан и Татария... Разговорите за съветската литература са невъзможни без мислите на Ламар за Маяковски, Есенин, за Блок, футуристите, имажинистите. Но особено очарование и възвисяване изпитва Ламар, когато заговаря за Гео Милев - неговият литературен кръщелник.
След полунощ, останал насаме с пишещата си машина, поетът прибавя в своя дневник мисли за състоялите се срещи. В тези бележници са отбелязани паметни срещи и разговори с румънските поети и преводачи Виктор Тулбуре и Димитриу, с немската писателка Ана Зегерс, пътешествията на поета до Египет и Грузия, разговори по "шосейни проблеми" с ген. Иван Винаров. Един ден изследователите на Ламар ще се удивят на упоритата му житейска и писателска отзивчивост, за която ще говорят многобройните ръкописи, писма, дати и събития, отбелязани в тетрадките.
А когато настъпи следобедното време, поетът преглежда задачите си за другия ден: заседание в СБП, работа в сп. "Български воин", среща с главния редактор на списанието Александър Гетман, среща с директора на издателство "Български писател" за предстояща книга, участие в делегация на съселяни от с. Калейца до Министерството на народната просвета за построяване на нова детска градина. Тази динамика и напрежение не изморяваха туриста и скиора Ламар, макар че на всекиго казваше подходящ съвет, блага дума.
Скоро прескочих до София. По стар навик тръгнах към драгалевския път (та нали ще научи после, че не съм отишъл право при него, а съм се отбивал тук и там). Но... него вече го нямаше.
Натиснах бялата портичка и влязох. Беше привечер. Премръзналите дървета в градината скриптяха с клони над мястото, където обикновено имаше пъртина към къщата.
По стъпалата снегът също не беше разринат. Тихо. "Найдене, пак ще забръска!"
Кой ли е? Ослушвам се и не виждам наоколо никого. Някъде дълбоко в мен звучат отдавнашни думи на поета. Тъй ми викаше, когато сутрин заставаше на прага и оглеждаше равнината надолу, а след това се засуетяваше около туристическата си раница и ските.
Заслизах по стъпалата. Клонът на джанката ме опомни. Нали Ламар я донесе тук чак от Калейца. Рекох си, дървото усеща, че калейчанин е дошъл, и се обажда с клонка. Огледах дръвчето. Листите ги няма. Зима е. Скърших една тъничка клонка - суха, скърших втора - и тя суха. Разбрах, че линее дръвчето, свършил е сокът от Калейца и то умира тихо и незабележимо.
Преди години донесохме дръвчето. Бяхме увили корена му в една торба с калейшка пръст. Засадихме го и накрая пихме по една чаша вино.
- Както аз съм хванал корен туканка, и то ще хване! - рече Ламар и се засмя.
Не зная колко той хвана корен под Витоша, но самият факт, че във всичко си остана калейчанин, говори за силата на родовия му корен.
Друг път в Калейца вървим направо през снега под Остриката. Край нас свиснаха плазовете на една шейна и ние скочихме в нея. Отупа Ламар винтягата си, напъха плетения каук в джоб и се усмихна тъй ведро, сякаш беше дошъл някакъв празник.
- Ами че нали си спомнювам големи работи, като се кача на шейна, Найдене!
После гледа как димят затоплените гърбове на кончетата и потрива ръце. И деликатно кори човека, който опъва дизгините, че конете му нямат зилове, синчета и пискюли. Ами че нали тъкмо в тия години трябва да личи салтанатът на човека - във всичко.
- Утре - каза - те искам салтанатлия. Ще отидем заедно да закараме малко гюбре на нивите. Искам да погледам как земята диша под снега. Мислиш, че тя не вижда ли? Ще ти покажа. Земната душица е най-яка и човек трябва да взема сили от нея.
Един кос изсвири току над конете, прелитайки след нас.
- Иска да се надпяваме, а? Добре де... Само че моят глас е вече надебелял от зимите.
Поетът извади бял лист и записа нещо.
Скоро открих запазеното листче и отново си го прочетох:

Тоя кос върху белия сняг
като тъмна съдба ме изглежда.
В заснежения път ни повежда
на надеждата с конския впряг.
Той след мене се дига, лети
и трепти пред дъха на конете,
но от студ не издържат крилете,
а планинецът свири, свисти.
Ние двама във снежния дим
ще преминем стихии и бури
да посрещнем по-бодро лазура!


Текст към 2201:

Ламар

Текст към 2202:

Ламар и Найден Ангелов в личен разговора, 9 януари 1969 г.

Текст към 2203:


Личен архив на автора