Път към изгубената светлина

Захари Каменов представя своя живопис и арт инсталация в софийската галерия "Астри". В експозицията под наслов "Конче" творецът се стреми да докосне и да пресъздаде най-чистото състояние на светлината без консервантите на човешката суета, страсти, порочност. Светлината и нейното живително проникване, прочистващо мръсния сняг в душите ни, светлината като идеал за нравствено съвършенство. Подходът на автора към светлината е като към търсенето на идеалната поетическа метафора - недостижим блян по едно небе, недостъпно и тайнствено, изпуснало все пак нещо от себе си в самите нас.
Тъкмо това "нещо", изпуснато отгоре, потъпквано от нас панически в стремежа си да преодоляваме предизвикателствата по земния си път, вълнува Захари Каменов. Голямото предизвикателство за твореца, което той търси, преживява, представя ни го в чистия му вид, връщайки се назад през годините, към невинността на белия свят от своето детство. За съжаление, все по-трудно намираме пътя към него, увлечени в суетна и често пъти безсмислена гонитба на евтино себеутвърждаване.
Художникът приема като лично призвание тази експедиция към светлината, струяща от детството. От положения пастьозно колорит оживяват ескизни образи на хора, птици, дървета, животни, като в чуден сън, преживени сякаш от непосредствена детска чувственост, всъщност пресътворени от проникновеността на артиста, със замаха на своята съзидателна експресивност - изразена в дълбочината на колорита, в енергията, концентрирана в мазката, в простотата на носещата внушение за проникновеност линия.
В центъра на тази живописно изразена светлина на човешкия дух е кончето люлка - обобщен символ на детството, към което се връщаме все по-трудно, докато съвсем го изгубим по пътя си през годините.
Фигурата на кончето играчка е живописвана на свой ред с не по-малко експресивно изразителен колорит и е обогатена със замах с различни персонажи. В нейната основа са фотографии на колеги и приятели на художника - онези, на които вярва истински, и с които изминава своя неуморен път към безхитростната светлина на съзидателното детство.