Пастир без стадо

Двеста години след обесването на вселенския патриарх Григорий V и четирима митрополити (април, 1821 г.) над централните порти на цариградската патриаршия, местните йерарси продължават да влизат в знак на траур през страничната врата. Сред тях е и сегашният вселенски патриарх Вартоломей I, "пръв сред равни" между предстоятелите на православните църкви. 

Османците навремето обесват Григорий V, защото го подозират, че съчувствал и подпомагал започващата гръцка революция. Според историческите извори патриархът правел тъкмо обратното, защото се страхувал, че турците ще започнат за отмъщение да колят населението, както и станало няколко месеца по-късно. В наши дни едва ли на някого дори в Ердоганова Турция ще му дойде на ум да беси патриарх Вартоломей, ако последният нещо се опълчи на властите. Не че е забелязван в такива деяния. Вартоломей, който между другото е турски офицер от запаса, през годините все обявяваше, че поддържа проевропейския курс на Турция, дори когато беше ясно, че това е фикция и игра на "мижи да те лажем". Сега сервилността се отплаща под формата на превръщането на храма "Св. София" в джамия. Събитие, претоварено от символизъм, което слага окончателната точка в дългия разказ как Турция се стреми към Европа, за да стане мост между Изтока и Запада. 

Критиците на политиката на вселенския патриарх от дни насам обръщат внимание на 

вялата му реакция 

на разиграващата се пред очите му трагедия. В края на юни пред турски кореспондент на "Вашингтон пост" Вартоломей заявява: "Какво мога да кажа като християнски духовник и гръцки патриарх в Истанбул? Вместо да се обединим, наследство от 1500 години ни разделя. Аз съм натъжен и разтърсен." Това казва патриархът, представен като "духовен водач на 300 милиона православни християни по целия свят". Ако тоя "духовен водач" е съумял да каже само тези думи и те са най-силната му реакция на повторното завземане на "Св. София", то това е беззъб водач, който не показва никакъв пример за пожертване, ако не на сигурността си, то поне на рахатлъка си в Истанбул. Ако някой се е надявал, че Вартоломей ще се изправи пред Ердоган, за да брани дверите на "Св. София", жестоко се е излъгал. Но едва ли има такива хора. Както показва практиката от последните години, вселенският патриарх е къде-къде по петимен да изпълни някоя геополитическа поръчка на американците, както направи в Украйна, или да се репчи на другите православни църкви, отколкото да си сложи главата в торбата за такава висока идея. 

Според директора на Научния архив на БАН и специалист по църковна история проф. Лизбет Любенова Вселенската патриаршия и Вартоломей I са закъснели с реакцията си срещу ердогановите аспирации към "Св. София". Пред Радио Пловдив тя заяви преди дни, че вместо Вартоломей да обединява другите православни църкви за общи действия, общо решение и общ натиск върху Турция, "той 

от години води агресивна политика 

към т.нар. сестри-църкви". Вместо сега вселенският патриарх да се опита поне постфактум да организира някаква обща православна или дори християнска опозиция на случващото се, той се обръща към сили, чужди на православието или поне имащи доста специфично отношение към него. 

На 24 юли, когато камбаните в Гърция биеха на умряло, а лично президентът Реджеп Ердоган водеше мюсюлманската молитва в древния храм, в. "Катимерини" съобщи, че президентът на САЩ Доналд Тръмп бил много недоволен от случващото се със "Св. София" и изразил това в разговор с Американския архиепископ на Вселенската патриаршия Елпидофор. На свой ред свещеникът публикува запис в туитър, от който става ясно, че освен че "скърби" за превземането на Великата църква, е повдигнал и въпроса за безопасността на вселенския патриарх. Това е интересна постановка, защото обвързва личната сигурност на Вартоломей с протекциите на САЩ. От това може да произлязат много последствия, някои - печални.

Намесата на САЩ в делата на световното православие, макар и уж като защитници на вселенския патриарх, със сигурност ще означава, че те ще използват това в свой геополитически интерес, а не в полза на православието и християнството. Случилото се в Украйна, където САЩ разцепиха чрез ръцете на Вартоломей православните в страната, за да разиграят поредната си антируска партия, е показателен какво може да очакваме от тяхната "загриженост". Впрочем, вече има ужасяващи податки. Гръцкият десен в. "То Вима" излезе на 21 юли със статия, в която се призовават Вашингтон и НАТО да вземат мерки, защото решението да се превърне "Св. София" в джамия "не е взето единствено в Анкара". Според това издание 

имало руско-турски заговор 

срещу Великата църква, породен от търговския и военен съюз, както пише "То Вима", между Турция и Русия. Посочва се, че Вартоломей I от година и половина (което съвпада като време с даването на автокефалия на украинските разколници) бил подложен на "интензивна пропагандна кампания както от Кремъл, така и от Московската патриаршия". Ако американците отново се възползват (а защо да не го направят?) от поредната измишльотина за "руска връзка", нищо добро не очаква православието. 

Това скриване под американския "чадър" не е случайно. Макар Вартоломей да е обявяван за "духовен водач на 300 милиона православни християни", половината от вярващите, които реално са под властта на Цариградската патриаршия, са именно в САЩ. Дори преди две години имаше информации, че американски представители са заплашвали Вартоломей, че ако не даде автокефалия на киевските разколници, Американската православна църква ще поеме път към самостоятелност и вселенският патриарх ще си остане със северногръцките и островните епархии. Т.е. с малко повече от нищо. След сегашните събития тежестта на САЩ в делата на Вселенската патриаршия може само да нараства. Едва ли ще бъде прекалено смело да предположим, че с американската подкрепа Вартоломей може да получи повече на световната църковна арена, отколкото без нея. 

Обвиненията към него в "източен папизъм" не са от вчера и най-силно те звучат именно от Руската православна църква като най-голяма. Вероятно този конфликт породи даването на автокефалия на Православната църква на Украйна и доведе до прекратяването на отношенията между РПЦ и Вселенската патриаршия. Това на свой ред не позволи да се изгради общ отпор на всички православни църкви, а защо не и на държавите, където православието е основната християнска деноминация, срещу посегателството на Ердоган срещу "Св. София". Същината на проблема е желанието на Вселенската патриаршия именно тя да има правото да дава или ограничава автокефалните права по нейно усмотрение. Което видяхме през 2019 г. в Киев. Ако това бъде признато от поместните църкви, последствията могат да бъдат много сериозни, 

включително и загуба на самостоятелност

ако те не угодят с нещо на вселенския патриарх. Да припомним, че през ноември 2015 г. Вартоломей нанесе жестока обида на българските православни и дори премиерът Бойко Борисов отмени срещата си с него в София, след като той се обърна към патриарх Неофит като към епископ, а Българската православна църква не бе наречена автокефална и така бе поставена под въпрос нейната самостойност, каквато тя има от 4 март 870 г. Всичко това - заради църковни светини, които гърците смятат за свои. 

Дотук на баланса на Вартоломей I вече са записани разтрогнатите отношения с Москва, задълбочен разкол в Киев, влошени отношения между Черна гора и Сърбия, разединение в Еладската църква, разделение сред българските православни по въпроса за Македонската православна църква. И голяма част от тези драми се случват, защото инициаторите им се борят с Московската патриаршия и Кремъл, често в угода на чужди интереси. 

През 2018 г. по време на архиерейски събор в Истанбул Вартоломей заяви, че вселенският патриарх има изключителни права за решаването на проблемите на православния свят и че ако той се откаже от своите отговорности, то поместните църкви ще действат като "овце без пастир". Ако обаче Вартоломей продължава да действа така срещу тях, окрилен от евентуалната политическа подкрепа на САЩ, нищо чудно да остане без "стадо", защото не е изключено просто да спрат да му обръщат внимание. Никой не обича измекярите, които обслужват тщестлавието си, докато зад гърба им страшна сянка пада върху един от символите на православието.