23 Юли 2019вторник00:34 ч.

Зоран Заев реши да си направи селфи с Алексис Ципрас, за да увековечи Преспанското споразумение и да позакрепи сложното положение на двамата премиери в собствените им страни

БАЛКАНИ

Пасиансите на Атина в Скопие

България остава на резервната скамейка по отношение на преименуваната си съседка

/ брой: 68

автор:Зорница Илиева

visibility 1033

Ако има нещо, за което почти всеки българин би казал "легнало е на сърцето ми", това безспорно е Македония. Не само заради македонските песни, които пее по всеки повод, не само заради роднините, които са останали във Вардарска Македония, не дори и заради хилядите предци, отдали преди десетилетия живота си за обединението на Отечеството с Одринска Тракия и Македония, а просто защото все още не може да загърби болката от загубена вековна обединителна кауза, каквато е била Македония. 

Днес обаче София гледа на вече Северна Македония с ролята на страничен наблюдател, който следи събитията, но от позицията 

на смаяно дете, на което са отнели близалката. 

Преди дни в Скопие гръцкият премиер Алексис Ципрас направи "историческо първо посещение", заради което вестници в южната ни съседка писаха, че Гърция излиза като "големия благодетел на Северна Македония със своите обещания, инвестиции, сигурност и европейско бъдеще". 

Тази среща на Ципрас със Заев без съмнение може да даде основание и за оценка на външната политика на България към Скопие. Тя е просто нула, както някои експерти у нас вече я определиха. Няма значение дали специалисти в областта ще се съгласят с подобен извод или ще предпочетат да кажат, доста кахърно, че отново закъсняхме. Един вид помайвахме се с погледи към "началници" и ще се наложи, както често се случва напоследък, да се реагира постфактум. Дали премиерите на Гърция и Северна Македония са търсили начин "да спасят Преспанското споразумение" в период, когато съпротивата срещу него не стихва, особено в Северна Гърция, а и предстоят избори, също не е най-важното. Да, на 21 април в Северна Македония ще има президентски избори, а на гръцкия премиер Ципрас  му предстоят местни, европейски и парламентарни избори през октомври, които има вероятност да станат и извънредни, но доста преди есента. Говори се дори и за провеждането им заедно с европейските на 26 май. Социологическите агенции в Атина не спестяват продължаващия нисък рейтинг на Ципрас, което допълва картината на този етап с 10% преднина за опозиционната "Нова демокрация" пред неговата управляваща Сириза, както и 60% неодобрение сред гърците за уреждането на въпроса с новото име на северната съседка.  В същото време в."Нова Македония" в Скопие пише, че "Преспанското споразумение не се приема охотно от гражданите", но определено става въпрос най-вече за православните граждани на Северна Македония. Вероятно с тази среща двамата лидери наистина са търсили и засилване на лични позиции в ситуация на деликатна, меко казано, политическа обстановка в двете столици. 

Всъщност същественото е, че в Скопие Алексис Ципрас пристигна с половината си кабинет, с над 140 представители на бизнеса, че са обсъдени повече от 30 въпроса в икономиката, енергетиката, културата, здравеопазването, образованието и др, както и че е създаден Съвет за сътрудничество на високо равнище. Оказва се, че на открит от двамата премиери бизнес форум са присъствали повече от 400 предприемачи, че са обещавани отлични условия за сътрудничество, което "ще подобри живота на всички граждани на Северна Македония и Гърция", че "Северна Македония може да играе важна роля във вече договореното четиристранно сътрудничество на Гърция със Сърбия, България и Румъния, свързвайки две от страните". А двете страни са Гърция и Северна Македония. 

Някой да вижда за София място? 

Защото и въздушното пространство на Северна Македония ще се пази от гръцките военновъздушни сили (за баланс българите щели да се изявяват в танковото дело), и Гърция щяла да инвестира повече от 100 млн. на Балканите, но предимно в Северна Македония, че са подписани транспортни меморандуми, но за ж.п. връзка Белград-Солун-Атина, която ще минава през Северна Македония, че ще има "разширяване на газовата, електрическата и петролна мрежа" между Атина и Скопие, за което гръцките енергийни компании проявявали засилен интерес, а взаимосвързаността била гарантирана. 

Отделно е откриването на нов граничен пункт в Майден, Кавадарско, както и поставянето на специални табели на оставащите мегаломански паметници в центъра на македонската столица, известни като проект "Скопие  2014". На тях е прието да се напише, че са гръцко антично  наследство. За гърците явно проблемите с историята, онази на Александър Македонски, явно са приключили. Но не е ясно какво ще стане с онези паметници, които са на наши исторически личности и герои като братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Никола Вапцаров, Тодор Александров и т.н. Някой да е пояснил те ще имат ли табели и какво ще пише на тях? Това ще се решава  от създадената съвместна комисия, която вече месеци буксува на тема съвместни чествания на общи герои като Св.Св.Кирил и Методий или цар Самуил? Край не се вижда, да не говорим за покриване на възгледи. 

Докато в Скопие при срещите си с Ципрас премиерът Зоран Заев не само е приел бързо изпълнение на такива клаузи от договора при Преспа, отнасящи се до древната елинска история, но и ведро е отчел, че "за половин година търговският оборот между двете страни се е увеличил с 20,7%, което се дължало на самото Преспанско споразумение. Един вид всички, които имат резерви към това споразумение сега щели да видят колко е то полезно, какви ползи носи на гражданите и как с него е постигната целта за "приятелство и стратегическо сътрудничество между Гърция и Македония". Изразените уверения от негова страна, че "ние ще изпълним изцяло договора" звучат някак угоднически, създават привкус за позиция "партер" и определено издават неувереност предвид действителната политическа ситуация в Скопие. Не са редки през последните месеци информациите в северномакедонските медии, че 

премиерът на новопокръстената държава е разпънат на кръст 

между нестихващите амбиции на коалиционния партньор, албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), и преобладаващото мнение сред гражданите, че "Преспанският договор подкопава македонската идентичност". 

Друг въпрос е дали има българско становище по този казус и кой как го отстоява. Но самият факт, че и Ципрас, и Зоран Заев не пропускат да подчертаят, че Преспанският договор не може да бъде отхвърлен или променен при смяна на властта в двете страни, "защото е свързан с НАТО и ЕС" не е нищо друго, освен сигнал, че самите те допускат такава вероятност и се застраховат. Независимо, че целокупният Запад не само подкрепя този договор, не само е вложил много и залага на тези двама премиери за реализиране на собствени стратегии за Балканите, но дори не счита за нужно да опровергава слухове, че те са рожба на проект на Сорос, който е вложил съответни средства в милиони за реализиране на тази цел. Затова е в реда на нещата да се казва, че "Гърция и Северна Македония изграждат нов наратив", че са показали на Европа и света, че "със смели решения всичко е възможно", включително да смениш името на цяла държава. Отделно е вричането във вечно приятелство. Особено след като Вашингтон определи Атина за "стратегически и най-важен съюзник на Балканите".       

В случая няма значение, че Зоран Заев е принуден да балансира между разширяващите се непрекъснато искания на албанските му партньори и нарастващото недоволство сред македонските му колеги. Затова и често прави противоречащи изказвания и трудно може да се вярва на последователност и принципност на изразени от него мнения. Пък и как да запазва спокойствие, когато коалиционният партньор ДСИ непрекъснато инициира скандали с легализиране на незаконни сгради, построени от чиновници от тази албанска партия, или не разрешава да започне процедура за приемане на законопроект за прокуратурата, свързан с регулиране на статута на Специализираната прокуратура,  защото се водят дела срещу длъжностни лица от самата ДСИ. Сигурно затова и погледите му са насочени към онези 8 депутати, изключени от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които гласуваха противно на партийното решение и подкрепиха промяната на името на страната - тоест за Преспанското споразумение. Явно смята, че е в реда на нещата заедно с тях да осигурява не само парламентарно мнозинство, но и да ги привлече като коалиционни партньори. 

Западните посланици го призоваха да действа именно по този начин 

Явно крамолите в коалицията СДСМ/ДСИ им е дошла до гуша. 

А предстоят важни събития. За НАТО определено няма проблеми. За ЕС ще трябва доста да се почака, но не е без значение кой ще бъде следващият президент на Северна Македония. Президентът Георге Иванов се оказа костелив орех и остана верен на своите убеждения и идеите на партията ВМРО-ДПМНЕ, която го издигна за този пост. Не подписа закона, който направи албанския език държавнотворен, не прие Преспанското споразумение със смяната на името и открито заговори за чужд натиск за приемане на такива решения.  

На 21 април предстои гражданите на Северна Македония да изберат нов президент, а ако не успеят тогава, ще има втори тур на 5 май.  Залогът е голям и от резултата зависи дали ще има извънредни избори. Поне това съобщи Зоран Заев, когато предложи за кандидат-президент Стево Пендеровски с думите "ако загуби, отиваме на избори". Кой знае, той често променя становищата си. 

Да му мисли София, защото някой може да си въобрази, че "историческата среща" на премиерите Ципрас и Заев е подразнила българите и те в яда си могат и да наложат "вето" при гласуване за членство на Скопие в ЕС. Няма как. Влакът е изпуснат, сценаристите не живеят в българската столица, а каузата Македония или външната ни политика към Скопие явно не стои на дневен ред  при управляващите. Иначе нямаше да допуснат страната ни да бъде повече от страничен наблюдател и Атина сама да реди в Македония пасианси, наричани мостове. Даже на Балканите. Някой да забеляза, че неотдавна гръцкият премиер, съвсем в духа на старата византийска традиция, се изяви със "само Гърция и Румъния имат икономическа мощ в региона"? Това в момент, когато Атина в стремежа за изход от собствена криза допусна Пекин с неговия "Един пояс, един път" да се държи като у дома си в Гърция, а светът се тресе от наслагващи се кризи и сътресения, които вещаят предимно нови  конфликти. Има над какво да мисли София, ако може.   

 

Нагласиха Гешев за мястото на Цацаров

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 139

Само трима директори в ДФ "Земеделие" са на работа

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 139

Иванчева и Петрова се оплакаха от теч на данни

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 139

И зам.-областната на Велико Търново в далавери с имоти

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 139

Частни фирми ще регистрират автомобили

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 139

С 19 ст. на килограм поскъпна свинското за седмица

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 139

Собственикът на Хоуммакс купува ХИТ

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 139

Украинците гласуваха за нова политика

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 139

ЕС подготвя помощ за Ирландия заради Брекзит

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 139

Почина генералният директор на МААЕ

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 139

Кратки новини

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 139

Размина им се на руснаците

автор:Денчо Владимиров

visibility 159

/ брой: 139

Глоба и за ползване на слънчевите лъчи!

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 139

Не може в България да се възражда фашизмът!

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 139

Денят на Овчаря

visibility 64

/ брой: 139

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ